Сметище за бежанци

В началото на януари неправителствената организация "Хюмън райтс уоч" пусна репортаж за мизерните условия в центъра за настаняване на бежанци в Харманли. Всички знаехме, че България не е готова да поеме нескончаемия поток от бедни, нещастни и пострадали сирийци. Защото самите ние имаме достатъчно проблеми за решаване. И като малки Гаврошовци гледахме ЕС с надежда да ни подхвърли някое евро, с което да закърпим извънредната криза, да построим отдавна отлаганите центрове за бежанци, да подобрим условията. Получихме само безброй обвинения колко много нелегални пропускаме през границата, колко лоши са условията и т.н.
 Месеци след първата си статия "Хюман райтс" мимоходом признава, че условията в родните лагери били подобрени, а регистрацията и издаването на статути били ускорени. Но това не е всичко, казва г-н Бил Фрелик. Според него намаляването на притока от емигранти в България се дължи на нарушаване на човешките им права, както и на законовите задължения спрямо бежанците. Проявява се и загриженост спрямо бедната Турция, която се явявала нещо като наше "сметище за бежанци".
Едва ли България е причината стотици хиляди, дори милиони сирийци да търсят спасение. Именно след забележките обаче страната затегна границите си. Запушихме дупката в оградата на ЕС. От "Хюман райтс" пропускат малка, но съществена подробност - родните граничари връщат в Турция само онези емигранти, които се опитват да проникнат в България нелегално. Онези, които прескачат браздата, без да си правят труда да чакат на ГКПП-то. Онези, които решават, че не им се занимава с бюрокрация и просто тичат на прибежки край браздата. Или си имат тайни... В американските филми често разстрелват нелегалните. Ние не сме стигнали дотам. Съмнително е, че родните граничари раздават юмруци срещу бежанците.
Едва ли Турция е сметище за нашите бежанци. По-скоро българите са онези маргинализирани хорица, които са на междата - ровят в боклука и гледат към добре уредените европейски къщи и чисти улици. Бедни, надничащи в отпадъците, но пък гостоприемни. Все още. "Не вярвате ли вие, елате ни на гости".