Смелостта да живея, верен на себе си

Докато потресена България броеше трупове и съборени къщи в свиленградските села Бисер, Иваняне и Бориславци, а чиновници от няколко министерства се чешеха по главите и не искаха да признаят собственост и отговорност за микроязовирите, двама съпрузи от казанлъшкото с. Кънчево се самоубиха в гаража на собствената си къща.
Без драми, дори с потресаваща в своите детайли премереност, баба Марийка (73 г.) и дядо Величко (74 г.) сложили край на живота си. Облекли се с дрехите си за лягане, постелили си одеяло под ауспуха на автомобила "Жигули", запалили колата, след това легнали, завили се до ауспуха и така починали. В една от стаите на къщата им са открити дрехи, приготвени за погребение. Няма оставено предсмъртно писмо. Няма и данни за коварни и нелечими болести, които да са предизвикали фаталното решение.
Естествено премиерът няма да отиде на тяхното погребение, какви са му те на него. Освен това няма да има камери и палави журналистки. Само дето трябва да признаем, че самоубийството на двамата съпрузи по нищо не се различава от смъртта на хората от свиленградските села. Впрочем различава се - едните са избрали спокойната смърт на хора, които вече не искат да живеят в такава държава, а другите са застигнати от ужасната смърт, причинена им от нехайството на същата тази държава.
Какво става бе, хора?!
Защо търпим да живеем като в концлагер, където едните умират под ламарините на 40-годишната си жигулка, купувана някога с радост и отглеждана през последните две десетилетия със спомен, че "...и ние имаме нещо...", а другите загиват заради глупостта и невежеството на държавния чиновник? Вече чувам как коравите мъже на прехода, ако изобщо четат подобни материали, подхвърлят иронично: "Ади бегай бе! Границите са отворени..."
Да, ама на мен не ми се "бега". Макар животът ми да се пълни ежедневно със самоубийства и нещастни случаи, предизвикани от партийни нещастници, самодоволни министри и мутри, които нямат и ден работа, но имат значителен "стаж" по съдебните банки. Искам от същия този мой живот да изчезнат местните партийни лидери и лидерчета, които с намигане ми обясняват, че ще има работа за мен, но ако се запиша в местната тяхна организация.
В коя организация да запишем сега баба Марийка и дядо Величко?! Труден въпрос, защото те онзи ден категорично напуснаха нашия свят, решили, че смъртта е единствената им утеха. Без да се радват на магистралите, които Бойко Борисов бодро строи, те решиха да използват своето "Жигули" за газова камера, вместо да препускат по магистралите към морето. Не оставили даже и предсмъртно писмо, защото вероятно са решили, че и без писмо нещата са ясни. Толкова оглушително ясни, че депутати в Народното събрание тутакси следва да прекратят безсмислените си брътвежи и да застанат мирно "с ръце по шевовете", както казваше незабравимият Емилиян Станев, пред гробните ями на тези българи, които си отиват от живота поради небрежност на някои хора или унизени от своя мъничък живот. Защото ако те не намерят сили да го сторят, ние трябва да намерим сили да ги изгоним. Иначе цялата българска държава се превръща в един огромен гроб за българския народ.
Впрочем тези дни четох за една австралийска медицинска сестра - Бруни Уеър, която прекарала няколко години, като се грижи за безнадежно болни пациенти през последните 12 седмици от техния живот. Уеър записва думите им в блогa Inspiration and Chai, който добива такава популярност, че тя решава да издаде книгата The Top Five Regrets of the Dying. Ето за какво най-често съжаляват хората, преди да умрат. На първо място в класацията е: "Да бях имал смелостта да живея, верен на себе си, а не така, както очакват от мен другите".
Бруни Уеър тълкува това така: "Това беше най-често изразяваното съжаление от всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти към края си, поглеждайки назад, те виждат колко от мечтите им са останали неизпълнени. Повечето не са осъществили дори половината от мечтите си и трябва да стигнат до смъртта, за да разберат, че това се дължи на избора, който сами са направили - или не са направили".
Внимание: "Който сами са направили - или не са направили".
Такива работи...