Смазваща антинародна политика
Нови паспорти за старите ни сгради - за чия сметка?
/ брой: 170
Инж. Георги ЦАНЕВ
Предвижданата паспортизация на жилищните сгради не е в полза на собствениците им, не е необходима, а ще донесе на определени фирми милиони лева печалби. Управляващите замислят ли се как живеят най-бедните хора? В сегашната икономическа криза безработните и семействата с най-ниски доходи и пенсии изнемогват финансово и живеят в мизерия.
Правителството стоварва още една
непосилна тежест върху бедния български народ
със задължителната паспортизация на жилищните сгради, която ще бъде въведена през следващите години.
Това е смазваща антинародна политика. Щом управляващите не се интересуват от съдбата на своя народ, те трябва да бъдат смъкнати и отстранени от властта. Сегашното управление на Бойко Борисов е вредно и пагубно за България.
Старите жилищни сгради, строени преди 30, 40, 50 и повече години, са изпълнявани при други условия, в съответствие с други закони, правилници и норми.
След края на Втората световна война и в Западна Европа, и у нас най-важната стопанска задача е била да се възстановят разрушените промишлени и жилищни сгради. Решаващ е бил факторът време. За да се преодолее по-бързо жилищната криза, на Запад са изобретили метода на панелното строителство, който впоследствие е пренесен и внедрен в България.
През последните 22 години у нас панелните сгради понесоха много подигравки и хули,
кой ли не ги анатемоса
Но те издържаха и на сериозни земетръсни въздействия, и продължават да изпълняват предназначението си.
Вярно е, че нашите панелни жилища са с по-ниски показатели по отношение на звуковата и топлинната изолация в сравнение със западноевропейските. Причината е, че икономическите възможности на страната ни тогава са налагали да се правят известни икономии в строителството.
Също е вярно, че при еднаква жилищна площ жилищата в Западна Европа бяха повече от 10 пъти по-скъпи от българските.
Да се отрича значението на паспортите на жилищния фонд е неправилно. С тях ще се установява състоянието на сградите по отделните части: архитектурно-строителна, конструктивна, вътрешни инсталации, енергийна ефективност и др.
Трябва да си припомним, че във втората половина на ХХ век в България се построиха хиляди жилищни сгради.
Това беше държавна политика
от която всички граждани имаха полза.
Строителството се изпълняваше в съответствие с Правилника за капитално строителство при спазване на специални правилници и технически норми. Особено важен и ефикасен беше контролът при изпълнението на обектите, извършван от контролни органи на инвеститорите и от Държавен технически контрол.
Особена роля играеха специалните приемателни комисии за приемане на завършените обекти. В тези комисии участваха експерти от всички специалности. Те извършваха сериозен щателен оглед на приемания обект по отношение на техническата документация, качеството на строително-монтажните работи, спазването на законите и техническите правилници и норми за строителството, противопожарната безопасност и др.
Приемателните комисии съставяха протоколи обр. 16 и ако всички гореизброени изисквания са били изпълнени, разрешаваха обектите да се въведат в експлоатация.
Тези протоколи обр. 16 са идеален вид паспорти за старите жилищни сгради и могат да заместят сега предвижданите по закона паспорти.
Държавата трябва да поеме своя дял по отношение на паспортизацията на старите жилищни сгради и за своя сметка, чрез общинските административни и технически служби, да извърши много трудната задача:
да намери и възстанови техническите документации
и протоколи обр. 16 на жилищния фонд на България, защото Управителните съвети на етажните собствености едва ли притежават и съхраняват технически документации на своите сгради.
Предварително се знае, че старите жилища не отговарят на нормативните показатели за енергийна ефективност и е необходимо да се прави топлинна изолация. Но поради бедност на по-голямата част от собствениците, тази дейност трябва да се отложи във времето с неопределен брой години в бъдещето.
Ако правителството не отмени изработването на паспорти за старите сгради, заинтересованите граждани трябва да излязат на протест. Сами не биха могли да се организират. Трябва обществени организации и партии, милеещи за съдбата на своите сънародници, изпаднали в беда, да им помогнат и ги поведат.
Друг изход няма!