Смъртта на протеста

В една от гледаните телевизии социологът Андрей Райчев обяви почти официално, че протестът, зародил се през лятото на 2020 г., "умря гадно". Първан Симеонов твърди същото. Да, протестът "умря гадно", неговата смърт бе бавна и мъчителна. Тя започна от неговото раждане. Едногодишните мъки завършиха след изборите с кръчмарски по своя характер препирни, свади и сръдни между т.нар. партии на протеста и по-точно между техните лидери.

Смъртта на протеста бе предизвестена още в първите дни на неговата спонтанна поява, на емоционалната реакция на нахлуването на хората на Гешев в най-уважаваната българска институция - президентската. Спонтанно реагиралите хиляди хора искаха дълбока промяна на българското общество, промяна на обществените условия и възможности за развитие и реализация. Такива поне бяха множеството послания на участващите млади хора, включително и дошлите от чужбина. Те искаха по-добър живот, за да останат и да работят в България, да работят за просперитета на своята страна. Това бе по същество симбиоза на протести за социални, патриотични и морални ценности. 

Лозунгът "Мутри, вън!"

бе дълбоко морален и изразяващ искането за по-справедлива държавна администрация, морална чистота в обществените отношения. Протестираше се против всичко, свързано с ГЕРБ, ДПС, патриотарите, срещу Борисов, Гешев, Пеевски, Доган, Цацаров и т.н.

Острието на протеста бе насочено към държавното управление и най-вече към правосъдната система, към изгонването от там на мафията и олигархията, образно определяни като мутри. В това изискване има дълбока морална основа. И тя бе умело използвана от политици и бизнесмени, които се възползваха от това и успяха да прокарат свои интереси чрез народния протест. 

За смъртта на протеста има много причини. Няколко от тях са главните и решаващите. 

Първата причина, и то най-главната, е стесняването на целта на протеста само до изгонването на мутрите от властта, на Борисов и Гешев от постовете, които заемат. Мотото бе - да ги махнем, а после ще му мислим. Да махнеш мутрите от властта е напълно благородна цел. Всички безброй ръководители на протеста се обявяваха за промяна на статуквото, т.е. на мафиотско-олигархическото управление, за борба с корупцията. На заден план остана основното в развитието на едно общество - социално-икономическата ситуация. А тя в сегашната обстановка поражда огромната бедност и следствието от нея - миграция и обезбългаряване на страната. 

Да, борбата с корупцията и отстраняването от властта на мафията и олигархията е много важен общественозначим проблем. Но много по-значимият обществен проблем е огромната бедност, мизерията и нищетата на милиони българи - проблем, заложен от наложените от МВФ и поддържани от българските правителства неолиберални форми на развитие в тяхната крайна деструктивна форма. 

Корупцията и покровителството 

на обръчи от фирми на "наши хора" от висшата държавна изпълнителна власт и от прокуратурата и съда са обществено зло. Неговото преодоляване е важно за всички, но предимно за бизнеса, който е платежоспособен и може да корумпира. Корупцията започва от корумпиращия. Безработният, "работещият беден", пенсионерът няма ресурс да корумпира. Христо Иванов с неговата маниакална битка срещу корупцията и за реформа на съдебната система защитава само интересите на богатите, на хората, които корумпират, за да получат привилегии и/или материални облаги. Той е само против корумпираните, а умело забравя корумпиращите. 

Подценяването и тенденциозното ограничаване на тематичния подход на протеста предопредели и кръга на най-активните участници в него - дребния и средния градски бизнес, част от интелигенцията и предимно градския хайлайф. Активно включилите се в началото млади хора постепенно се оттеглиха от протеста, а към него се присламчиха старите "люспи" на СДС - хора като Малеева, Инджова и т.н. десни бивши политици, обидени на Борисов и ГЕРБ. Ръководителите на масовата част на протестите ("Отровното трио") бяха десни хора и не допускаха по-леви изяви и прояви, най-вече в лозунгите и речите от импровизираните трибуни. Издигането само на десни искания и центрирането им върху лицата от мутренската изпълнителна и съдебна власт бе възприето предимно само от част от софиянци. В бедната и гладуваща провинция протест по същество нямаше.

Ръководството на БСП и депутатите на "БСП за България" присъстваха на протеста и участваха в шествията. Хората очакваха от тях нещо повече - да издигнат типични леви социалистически цели и изисквания за промяна на властта, на неолибералното социално-икономическо статукво. Към протеста се прикачиха и някои ренегати от БСП - от АБВ, "Движение 21", движението на Мая Манолова др. За тях най-главното бе да се покажат, че съществуват и че искат да участват в следващата следмутренска власт. 

Втората причина, която силно негативно повлия на резултатите от протеста, бе неговият безкрайно неорганизиран характер, липсата на координация за общи действия на отделните групи протестиращи. Формираха се няколко организационни центъра. Триото се занимаваше само с протестите и речите в Триъгълника на властта. За адвокат Николай Хаджигенов и неговите приятели най-важното бе да се махнат омразните им Борисов и Гешев. За тях не съществуваха бедни, гладни, безработни, мизерстващи хора в България. Вторият протестен център бе "Демократична България" с ясни десни политически цели - приемането на нова уредба на държавното управление и най-вече на съдебната система, за да може бизнесът с лекота да принуждава държавната власт да работи за него. Третият център бе организацията "Боец", която имаше за главен акцент смяната на Борисов и Кошлуков, и бе специалистът по блокажи на софийски кръстовища и мостове. С относително самостоятелни изяви бяха организациите "Правосъдие за всеки" и "Системата ни убива". Протестните организации не успяха да създадат синхрон на масовите протестни прояви. Няма как протестът с 

много и разнопосочно действащи вождове 

да успее. Подля вода на протеста и участието на някаква олигархическа група, която бе наела част от футболните агитки да провокират протестиращите и полицията. Това отблъсна част от протестиращите. Силно медийно бяха преекспонирани събитията на Росенец в полза на "Демократична България". 

Неуместно бе и оставането в Народното събрание на парламентарната група на БСП. Това бе възприето от масата хора в страната като подкрепа на държавно-политическото и съдебното статукво. Това бе използвано от т.нар. партии на протеста да обявят БСП за част от статуквото. 

Третата причина бе поставянето от "протестните партии" на тясногруповите им интереси над обществените. В създадената политическа обстановка за изолиране на ГЕРБ и ДПС избуяха видимо личностно противоположните вождистки интереси на партиите в ИБГНИ - събрани в едно политическо тяло с общия интерес да влязат в парламента, а не общо да решават определени политически проблеми. Христоматийни са противоречията и разноговоренето на Манолова, Хаджигенов, Капон, Дончева, Бабикян.

В ИТН няма ясна политическа позиция за какво да се използва властта, как в конкретната политическа обстановка да се реализират целите на протеста. Слави Трифонов и сценаристите заеха позицията на истина от последна инстанция и посланието, че който не е с тях, е с Борисов и ГЕРБ. А ДБ и Христо Иванов решиха, че може те да станат център на властта в правителство на ИТН и те да решават всичко.

Единственият възможен съюзник на трите "протестни партии", харесва ли им това или не, бе БСП. Но те направиха всичко възможно да се противопоставят на БСП, която била "на другия бряг", но трябвало да гласува в Народното събрание за тях?! 

Има много публикации в интернет, изяви на политолози, социолози и др., че т.нар. протестни партии са 

някаква видима фасада 

на определено олигархическо задкулисие. След действието на американското правителство по закона "Магнитски" има и преструктуриране на олигархическото задкулисие. Зад ДПС ясно прозира "обръчът от фирми" и раздаваните от Доган "порции". Зад ГЕРБ прозира олигархическият кръг КРИБ. Зад "Демократична България" мнозина виждат олигархическия кръг "Капитал". Други свързват ИТН с ДПС, т.е. с олигархическия кръг на ДПС. Всички тези обществени мнения и твърдения опорочават истинския протест, който в началото бе с участието на будните млади и образовани хора. 

Мандалото падна. Протестът свършва с разпускането на 45-ото Народно събрание, което не прие нито един закон, което само пилееше време в безкрайни "изслушвания" и парламентарен контрол, отегчителни и безсмислени промени на правилника на парламента. А забрави за обикновените гладуващи и боледуващи хора, и пропусна да актуализира бюджета. 

В тази нова политическа обстановка е потребна партия с нова програма, с идеи за промяна не само на държавно-съдебното статукво, но и дълбока промяна на социално-икономическото статукво, така че България да бъде извадена от позорните места в света и в Европа по неравенство, бедност, смъртност и т.н. А такава партия може да стане само БСП. 

Само със смяна в лицата на властта и главния прокурор, Висшия съдебен съвет и т.н., включително и в партиите, няма да има съществена промяна. Въпросът е не Стани Да Седна (по проф. Драганов), а да повишим жизненото равнище на хората в България. Прав е дядо Хегел, че всеки народ си заслужава управниците. Спасението на България е масово участие в избори и вярна преценка на политическите послания и лица, критично отношение към налаганите ни телевизионни образи на "водачи". Месии повече и в склада няма.