СМЪРТТА Е САМО ПОВОД ЗА СПОМЕН И ПОКЛОН...

В минутите, когато на "Позитано" 20 се редактираха и гласуваха редове от бъдещите решения на Софийската градска организация на БСП по време на Тринадесетата отчетно-изборна конференция, когато се брояха гласовете за избора на новите председатели и членове на ГС на БСП и Контролната комисия, един от нас си отиде внезапно. Спря да тупти сърцето на Иван Желязков, чиито последни три-четири десетилетия от живота и биографията му са неотлъчно свързани с историята и дейността на градската партийна организация и  централата на "Леге" 10.
А само дни преди това във "Високосни изповеди" публикувах много лично следния стих: "В програми,/ промени,/ реформи/ и гласност/ умора за лудия няма.../ Кога ли,/ кога ли/ ще се сгромолясам/ между двата адреса/ "Леге" - "Позитано"!?"
Тези стихове се оказаха пророчески най-напред за Иван. Малко преди това, като говорех в залата пред делегатите за левия курс и НЛО, споменах, че поредната конференция е фатална. За него ХІІІ конференция приключи наистина фатално. И нямат вече значение нито решенията, нито броят на гласовете, дадени за един или друг кандидат, нямат значение дори очакванията от поредния 49-и конгрес на БСП... Както нямат значение неплатените сметки за тока и парното, нито новата цена от 1,60 за билета в трамвая, нито борбата с бедността и връщането на доверието в политиците... Просто приключи наистина последното заседание от неговата лична конференция на БКП и на БСП, на които служи вярно и предано през всичките си дни. Оставил трайна следа и вписал личната си биография с историята на Софийската градска организация на БСП, минал през Комсомола, БКП и БСП, Желязков остана железен до последната си минута в служба на лявата идея... И носеше болката вляво и тя добави свои удари в последния му час... С болката, че намалява непрекъснато численият състав на единомишлениците и съпартийците, на съратниците на лявата идея...
Но нали човек е жив, докато има кой да го помни, има кой да спомене името му, делата му. Докато има кой да каже: "Светла му памет" и "Мир на праха му!" За Иван Желязков смърт няма...
Сбогом, Иване!