Сляпа държава
Едното око на властимащите е плътно затворено за проблемите, които ни тресат, а другото вижда само розовия свят, който те обитават
/ брой: 79
Многоуважаемият вътрешен министър Валентин Радев и най-малка представа си няма как евтиният му, грозен, обиден, недопустим пиар на гърба на човешкото страдание всъщност показа истинското лице на управниците ни. Черната превръзка на окото се превърна в метафора на случващото се у нас - едното око на властимащите е плътно затворено за проблемите, които ни тресат, а другото вижда само розовия свят, който те обитават. Онзи, в който корупцията е само "вестникарско понятие", съдебната система функционира блестящо и бележи резултати. Нищо, че от любимия на Цветанов и сие Вашингтон твърдят обратното (справка - докладът на Държавния департамент).
А Той молеше само за шест месеца спокойствие - докато тече пустото му европредседателство. Но гадовете не спят, стремят се с все сили да разрушат бляскавата пясъчна кула на държавника-космополитен дипломат, поддържана с любезното съдействие на евроелита. Той опита всичко - пари от бюджета Си раздава, пробва да възпита обществото в европейски дух и ценности, но такъв е мат'риалът.
От началото на годината Му го причиняват - то не беше петорно, впоследствие шесторно убийство, то не беше показен разстрел в сърцето на столицата, председател на ЕС. То не бяха пътници, преминали необезпокоявано проверката на летище София - на това му се вика гостоприемство! То не беше падаща ограда по границата.
Но управниците ни не вярват на това, което виждат, не искат да вярват - за тях е важна оценката на европартньорите. А тя е повече от добра. Дали това мислят и малкото останали жители на пустеещите български села и по-малки градове? Или младите хора, които въпреки желанието си да останат и да работят за родината нямат търпение да хванат първия самолет и да са далеч оттук? Защото тук няма бъдеще.
То не бяха затворници, които "за съжаление" (по думите на министър Радев) успяха, че избягаха най-накрая, след толкоз планове, през централния вход на Централния софийски затвор. То не бяха скандал след скандал. То не бяха нелепи опити да замажем очите на обществото, че държавата държи всичко под контрол. И не, тя няма никаква представа кой, кога и как ще купува ЧЕЗ. То не бяха протест след протест в опит управниците най-сетне да забележат какво се случва тук, в България, във всекидневния живот на обикновения българин. Уви, черната превръзка на окото пречи.
"Тежко, брате, се живее/ между глупци неразбрани", бе възкликнал великият поет Христо Ботев, неподозиращ, че заедно с Апостола на свободата ще се превърнат в политическа дъвка в устата на хора, които по стечение на обстоятелствата са заемали висши държавни постове. Срамно! Същите тези "глупци неразбрани", които насън да ги бутнеш, ще рецитират евроатлантически ценности. Или ще ругаят по инакомислещите, по осмелилите се да назоват нещата с истинските им имена и да им развалят рахатлъка.