Служебно закриване

Да закрием служебно българските села наведнъж и да се отървем от тегобите им. По тази стръмна и страшна пътека върви управленската политика. Няма смисъл изкуствено да даваме на селото скъпи ресурси и да го поддържаме на апаратно дишане, ще го чакаме бавно и постепенно само да умре. Една тотална изолация, спиране на всякакви доставки и услуги към многобройните и вече слабонаселени селца из страната ще сложи край на мъката. Някакви пенсионери, оставени на доизживяване - не си заслужава усилието да им се осигурява редовно автобус, хляб, поп... Закриха им училищата, читалищата, за болници вече изобщо не говорим. Те отдавна са в миналото. 

Целенасочената политика на властта обаче не свършва дотук. Жителите на изпусталелите села вече и вестници не заслужават, стана ясно от писмо на гневен абонат на ДУМА, който е уведомен от "Български пощи", че ще получава всекидневника си един път на седмица. В сряда. Ще чете новините от изминалата седмица наведнъж и точка. В ХХІ век. 

Труднодостъпните, отдалечени или просто малобройните населени места отдавна тънат в забрава. Тихомълком, но трайно се откъсват от онази България, която се е събрала в града, в областния център, в столицата. От две-три десетилетия сме се наситили на брутални гледки на запуснати къщи, обрасли ниви, самотни възрастни хора. Свикнахме, приехме, че за тях има само минало, но не и бъдеще. Дали не избърза обаче властта малко? По официални данни у нас все още има точно 4999 села! Колкото и да са малки, те са 20 пъти повече на брой от градовете на страната. Много по-благоразумно е да се намери малко енергия и воля да им се осигури ако не благоденствие, то поне достойно съществуване. Малки, но твърди стъпки са нужни, за да не се наложи читателите на село да се абонират за месечно издание... Докато поредното село изчезне!