Служебната власт иска НС да реши за проекта "Белене"

В началото на следващата година България трябва да има технически анализ за това възможно ли е дострояването на АЕЦ "Белене" без участието на Русия, както и икономически колко бе струвало това. И на тази база парламентът да вземе решения дали да се довършва вече над 30-годишния ядрен проект или да се търсят купувачи на доставеното още през 2017 г. руско оборудване. В същия срок би трябвало да стане ясно и колко ще струва и ще се реализира ли проектът за два нови реактора на площадката на работещата АЕЦ "Козлодуй".

До седмици, най-много месец, би трябвало Министерството на енергетиката да получи оферти от френската "Електрисите дьо Фроанс" (EDF) и американската "Уестингхаус" колко ще струва на "Националната електрическа компания" (НЕК) и на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" извършването на предпроектните проучвания за смисъла съответно от АЕЦ "Белене" и Vтт и Vттт блок на АЕЦ "Козлодуй". Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов, който посети миналата седмица площадката на прекратения ядрен проект "Белене", където провери състоянието на консервираното ядрено оборудване, произведено и поддържано под контрола на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ).

"Стоим върху активи за 2,5 млрд. лв., за чиято поддръжка плащаме няколко милиона на година, и е крайно време България да вземе решение за този значителен актив - и като вложени средства, и стратегически важен", посочи Христов дни след като бе във Франция и разговаря с EDF за предпроектното проучване и от компанията му представиха детайлно технически план за извършването на анализите.

Сега той заяви, че състоянието на доставените два реактора за АЕЦ "Белене" е отлично и са като току-що излезли от завода. За тяхната консервация обаче има разходи и 33-ма служители се грижат за състоянието им. Отделно НЕК плаща за охраната и за контрола върху консервацията, извършван от АСЕ. Според Христов е крайно време да се спре само наливането на пари в проекта, без да има перспектива какво се случва с него.

По думите на министъра предпроектното проучване на EDF трябва да даде отговор на въпросите дали наличното оборудване може да се интегрира в нова система, може ли да се избегне зависимост от руски компании при дострояването и експлоатацията, както и дали може да се продаде, включително на Украйна, която прояви такъв интерес при посещение на Христов там. "Цялата тази информация ще бъде предоставена на парламента за вземане на финално решение", каза енергийният министър, според когото това ще стане догодина и се търси най-доброто решение за използване на площадката край Белене и на наличното вече оборудване.

Трябва да стане ясно и каква би била крайната стойност на замразения в разгара на пандемията от коронавирус ядрен проект. На базата на технико-икономическите анализи и цената на произвежданата от бъдещата ядрена централа електроенергия парламентът трябва да направи крачка и да реши най-сетне по-нататъшната съдба на АЕЦ "Белене". Христов не пожела да каже колко се очаква да плати НЕК за този анализ, но посочи, че средствата няма да са толкова много - "няколко милиона", за вземането на толкова важно решение. Чак след като Народното събрание реши дали да се строи новата ядрена централа, ще се търси финансирането за нея, каза Христов.

Горе долу паралелно се развиват и разговорите със САЩ за сключване на междуправителствено споразумение за предпроектното проучване за изграждане на два нови реактора на площадката на АЕЦ "Белене" по технологията на американската "Уестингхаус" АР-1000, каквато задача възложи предишният парламент на служебното правителство. "Финализираме преговорите с американското енергийно министерство за междуправителствен договор за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Имаме и финален вариант, който трябва да се ратифицира от Народното събрание и веднага след това може да се сключи договорът", каза още министърът.