Случка в гората

Изсмет циганино се засели у селото по едно време, кога се вдигнаа у защита на мечките, що ги водят по панаирите и градищата. Отначало беше на катун до гората, ама после по некакъв начин се нанесе у една отдавна необитаема къща. Дойде с целата челяд и мечока. Значи, мечоко се казва, абе не знам точно как се казва, но му викая Зорко.
Изсмет е добър човек, на никого помощ не е отказал. Он и от това живее. На некого дървата нацепи, оградата оправи. Жената и щерките му се научиха на полска работа и помагат по градините.
Та където одеше Изсмет - и Зорко с него.
Та еднъж Изсмет отишъл у гората с каруцата и Зорко да посъбере дърва и да ги продаде. Оставил каруцата и Зорко над Шпирово връвище и там над Воломочище запраскал със секирата. И дали го е наклеветил некой или па са го чули, но се появил горскио. А он един младок и не е тъдевашен. Ни ни знае, ни ни познава. Обаче по секирата, по секирата, та при Изсмет.
Какво е ставало, каква гюрултия е имало, никой не знае. Но по едно време нещо зад горскио се изшумело. Кога се обърнал - Зорко зад него. Нищо, мечокът си бил кротък, но като чул човешка реч, решил, че може да покаже некой номер. Да, ама горскио пръво си преапал езико и после извърнал очите и се тумбил на земи... Изсмет циганино се опитал да го свести, ама не можал. И - на каруцата, та у горското. Разказал сичко, що се е случило. Отначало го арестували, ама сега си е у дома.
    Да, ама Зорко го прибрая все пак. А оттогава и горски немаме за нашио район. Не знам дали е добре това. Ама нали си има власт, управа, она най-добре се знае.