Слово за Георги Бадев

Проф. Недялчо Тодоров

"Цигуларят Георги Бадев е посветил себе си на най-високите идеали в музиката." 

                                 Исак Щерн

Велик и неповторим, излъчващ неподражаема духовна сила и внушение, оставил незаличими следи с вдъхновеното си изкуство - такъв е споменът ни за Георги Бадев (1939-2015). От изпълненията му бликаше неземна мощ, брилянтна красота и вглъбено съзерцание. Те проникваха дълбоко в душите и сърцата ни и ни правеха щастливи. Съхранени чрез многобройните му записи, те и днес ни носят радост и очарователно вълнение. Завещаното от него музикално наследство е безценно и безсмъртно, изпълнено с мъдри послания. То се числи към най-високите постижения в съкровищницата на българското инструментално-изпълнителско изкуство. 

Незабравими ще останат концертите му, изнесени със Софийската филхармония и другите симфонични и камерни оркестри в страната (под диригентството на Константин Илиев, Добрин Петков, Александър Владигеров, Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Георги Димитров и др.), а също и многобройните му гастроли в чужбина, на които се представяше с най-значими цигулкови творби от Вивалди, Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берг, Барток, Стравински, Прокофиев и др., както и българските автори - П. Владигеров, К. Илиев, Ив. Спасов, Й. Дафов и др.

Дълъг е списъкът на пиесите и камерните произведения от композиторите Паганини, Шуберт, Сарасате, Виенявски, Франк, Шосон, Равел и мн. др., които интерпретираше съвместно с именитите пианисти Антон Диков, Николай Евров, Снежина Гълъбова, Милена Моллова, Ружка Чаракчиева, Божидар Ноев, Стела Димитрова-Майсторова, Пепа Шандуркова и др. Паметни образци на неговата изпълнителска дейност бяха сценичните му прояви със знаменития му учител проф. Владимир Аврамов, с известния цигулков педагог и изпълнител проф. Боян Лечев, с превъзходния виолончелист проф. Венцеслав Николов и пр. Със своя забележителен артистичен и педагогически дар той вдъхновяваше, увличаше и направляваше десетки млади дарования - негови ученици и студенти (като професор по цигулка в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров" в София, както и академията "Мусашино" - Токио, където преподаваше от 1996 до 2004 г.); с някои от тях се изявяваше заедно като солисти-партньори на сцената.

Изкуството му винаги беше посрещано с възторг и всеобщо преклонение. Навсякъде получаваше неизменно високи оценки (в редица страни на Европа, в Русия, САЩ, Канада, Мексико, Куба, Египет, Сирия, Япония) както от екзалтираната публика, така и от специалистите и най-взискателната професионална критика. Без съмнение той стана еталон за най-висше майсторство и изпълнителска култура. 

А не е ли време да му бъде изработен "ръкотворен" паметник, който да бъде поставен във фоайето на нашия храм на музиката - зала "България", където той ни пленяваше с най-хубавите си мелодии и омайваше с най-чаровните звуци на приказната си цигулка?

Не е ли редно образът му да ни напомня всеки път за неговото дело, за неговия дух и неговия изумителен пример в служба на Нейно величество Музиката?