"Коммерсант":
Словения може да провали разширяването на ЕС
Причината - финансов конфликт с кандидатката за членство Хърватия, който тлее с години
/ брой: 35
Министрите на външните работи на Словения и Хърватия успяха да постигнат съгласие по банков спор отпреди 20 години, който заплашваше да блокира ратифицирането на договора за присъединяването на Хърватия към ЕС. Но нестабилната ситуация в словенския парламент може да се превърне в нова пречка пред ратифицирането, пише в. "Коммерсант", цитиран от "Фокус"
Ако срещата в средновековното словенско градче Оточец беше проведена няколко месеца по-рано, то тя еднозначно би могла да бъде смятана за успех на хърватските дипломати. До момента Словения отказваше да обсъжда въпроса за парите на стотици хиляди хървати в държавната словенска „Люблянска банка”, която фалира в началото на 90-те години на миналия век, и предлагаше да се подават жалби в международния арбитраж. Именно там Любляна планираше да внесе искове за дълговете на хърватски компании към „Люблянска банка”. Загреб настояваше взаимните претенции да бъдат обсъдени по време на двустранни преговори.
Финансовият конфликт, продължаващ от разпадането на Югославия, се изостри през миналото лято. Тогава Словения заплаши да блокира влизането на Хърватия в ЕС, ако Загреб не оттегли съдебните искове по банковия спор. По-рано Любляна вече наложи вето на преговорите за присъединяването на своя съсед към ЕС заради териториален спор за залив на Адриатическото крайбрежие. „Всичко това отразява сегашната политическа ситуация в Словения. Дори граничният спор не може да бъде смятан за напълно решен. Само преди няколко дни той беше обсъждан по време на закрито заседание на словенския парламент”, казва политологът от Загребския университет Марта Зорко.
Междувременно влизането на Хърватия в ЕС, планирано за 1 юли, може да не стане факт, дори ако една от 27-те страни от ЕС не ратифицира договора за присъединяване. Документът вече е ратифициран от 22 страни от ЕС. Словения е единствената, която все още не е дала начало на процедурата за парламентарно одобрение на разширяването на европейския блок. Настоятелни молби към Словения вече постъпиха от Брюксел и от САЩ. По време на срещата си с президента Порут Пахор председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изрази надежда, че Любляна ще успее да ратифицира документа.
Двете страни успяха да постигнат принципно споразумение по банковия конфликт. Поне това обявиха външните министри на Словения и Хърватия. „Нужно е решение, което да устройва и двете страни” , каза хърватският министър Весна Пусич. Но най-важното е, че нейният колега увери, че сега Словения е готова да пристъпи към ратификацията на договора за присъединяване.
Но експерти се опасяват, че процедурата може да се забави с няколко месеца. Ситуацията става все по-заплетена след корупционния скандал, в който се оказа замесен премиерът Янез Янша, чието правителство бе напуснато от две от четирите партии, които бяха коалиционни партньори на неговата Демократическа партия. Демократическата партия на пенсионерите също изрази готовност да напусне правителството след отказа на премиера да подаде оставка. Ако коалиционното правителство в Словения продължи да се разпада, то договорът за присъединяването на Хърватия към ЕС може да не успее да получи нужния брой гласове в парламента.
Ако срещата в средновековното словенско градче Оточец беше проведена няколко месеца по-рано, то тя еднозначно би могла да бъде смятана за успех на хърватските дипломати. До момента Словения отказваше да обсъжда въпроса за парите на стотици хиляди хървати в държавната словенска „Люблянска банка”, която фалира в началото на 90-те години на миналия век, и предлагаше да се подават жалби в международния арбитраж. Именно там Любляна планираше да внесе искове за дълговете на хърватски компании към „Люблянска банка”. Загреб настояваше взаимните претенции да бъдат обсъдени по време на двустранни преговори.
Финансовият конфликт, продължаващ от разпадането на Югославия, се изостри през миналото лято. Тогава Словения заплаши да блокира влизането на Хърватия в ЕС, ако Загреб не оттегли съдебните искове по банковия спор. По-рано Любляна вече наложи вето на преговорите за присъединяването на своя съсед към ЕС заради териториален спор за залив на Адриатическото крайбрежие. „Всичко това отразява сегашната политическа ситуация в Словения. Дори граничният спор не може да бъде смятан за напълно решен. Само преди няколко дни той беше обсъждан по време на закрито заседание на словенския парламент”, казва политологът от Загребския университет Марта Зорко.
Междувременно влизането на Хърватия в ЕС, планирано за 1 юли, може да не стане факт, дори ако една от 27-те страни от ЕС не ратифицира договора за присъединяване. Документът вече е ратифициран от 22 страни от ЕС. Словения е единствената, която все още не е дала начало на процедурата за парламентарно одобрение на разширяването на европейския блок. Настоятелни молби към Словения вече постъпиха от Брюксел и от САЩ. По време на срещата си с президента Порут Пахор председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изрази надежда, че Любляна ще успее да ратифицира документа.
Двете страни успяха да постигнат принципно споразумение по банковия конфликт. Поне това обявиха външните министри на Словения и Хърватия. „Нужно е решение, което да устройва и двете страни” , каза хърватският министър Весна Пусич. Но най-важното е, че нейният колега увери, че сега Словения е готова да пристъпи към ратификацията на договора за присъединяване.
Но експерти се опасяват, че процедурата може да се забави с няколко месеца. Ситуацията става все по-заплетена след корупционния скандал, в който се оказа замесен премиерът Янез Янша, чието правителство бе напуснато от две от четирите партии, които бяха коалиционни партньори на неговата Демократическа партия. Демократическата партия на пенсионерите също изрази готовност да напусне правителството след отказа на премиера да подаде оставка. Ако коалиционното правителство в Словения продължи да се разпада, то договорът за присъединяването на Хърватия към ЕС може да не успее да получи нужния брой гласове в парламента.