Словения е в задънена улица

АФП

Словения, която някога бе сочена като ученик за пример на ЕС, се мъчи да излезе от икономическата криза от 2008 г., докато непопулярното лявоцентристко правителство се опитва с много трудност да приложи необходимите реформи. В последния си доклад Правителственият институт за макроикономически анализ и развитие отправи предупреждение, че т.г. икономиката на страната ще расте по-бавно, отколкото тази на нейните европейски партньори.
Страната си поставя обаче за цел през 2011 г. икономически растеж от 2,5% след отбелязания лек растеж от 0,9% през 2010 г. Но в същото време лошите резултати се трупат, по-специално с нов рекорд за безработицата през ноември от 11,1% от активното население, засягайки над 103 000 души. Два от ключовите сектора на икономиката - банковото дело и строителството, са сериозно засегнати от последиците на световната икономическа криза до степен, че правителството планира да стартира програма за държавно инвестиране, специално за да помогне на фирмите от строителството.
Държавният дълг не спира да расте: 37,9% от БВП през 2010 г. на фона на 22,5% през 2008 г. Този показател остава под максималните 60%, изисквани от пакта за стабилност на еврозоната, но тенденцията е растяща с очаквани 42,1% през 2011 г. В областта на бюджетния дефицит правителството си поставя цел за 4,7% от БВП през 2011 г., което е над бариерата от 3%, според пакта, на фона на равнището от 5,4% от БВП през 2010 г.
"Избегнахме съдбата на Гърция благодарение на факта, че в началото на кризата имахме повече поле за действие заради относително ниския държавен дълг и репутацията ни на ученик за пример на ЕС", посочва проф. Янез Шуштершич от факултета по управление в Копер. Но сигналите за отпускане в консолидацията на бюджета будят безпокойство.
Словения, което е с население от 2 млн. жители, е независима от 1991 г. и се присъедини към ЕС още през 2004 г. Три години по-късно тя бе първата бивша комунистическа страна, която се присъедини към еврозоната - постижение, което тогава бе сочено за пример. Но по средата на своя четиригодишен мандат социалдемократическото правителство на Борут Пахор е изправено пред най-сериозната си криза. Само 1/5 от населението, уморено от вътрешните конфликти в коалицията със съюзниците либерали, продължава да го подкрепя, сочат социологическите проучвания. А реформите, необходими за възстановяване на икономиката, са в мъртва точка, оспорвани от опозицията и синдикатите.
Миналата година правителството реши да увеличи възрастта за пенсиониране до 65 г., но законът не можа да бъде гласуван, тъй като синдикатите поискаха референдум. А "ние имаме нужда много бързо да приложим пенсионната реформа", посочва проф. Маркс Тайникар от факултета по икономика в Любляна. "Един референдум ще отдалечи значително връщането на Словения към балансиран бюджет", отбелязва той.
За две години шестима министри от четирипартийната коалиция напуснаха правителството заради различни причини - от подозрения за корупция до шофиране в пияно състояние. Наскоро Сметната палата поиска отстраняването на влиятелния министър на финансите Франц Крижанич, обвинен за нередности в публичните финанси. Премиерът реши в четвъртък да подмине това искане и да запази на поста една от силните фигури на социалдемократите.