Слон, за когото никой не говори

Тегли като вол и мълчи като риба - класическо обяснение за характера на българина. Ако беше вярна поговорката, че мълчанието е злато, то народът ни би следвало да е в най-цветущото икономическо състояние. Без значение дали работим без трудов договор, дали докторът и сестрите са ни взели подкуп за операция, или просто някой ни е прередил на опашката - седим, мълчим и гледаме тъпо и лошо. Не приказваме много, защото "и стените имат уши", току-виж някой ни чуе, че назоваваме това, което всеки вижда с очите си, и после... Онзи слон в стъкларския магазин, когото всички виждат, но за когото никой не говори, се е намърдал в българското всекидневие и вършее по иначе крехките лавици с човешки права, с изконни истини, че даже и с останки на достойнство.
Преди месеци троянски бизнесмен беше твърдо решен да съди журналист, написал иронична статия за номера на луксозното му возило - "ов444ар". След това май оттегли иска си, засрамен от коментарите за обидчивостта му... Пресен е примерът с осъдената журналистка, която си позволила да пусне интервю със социална педагожка. Дамата от дома за деца се обидила няколко месеца след публикацията и решила да води дело за клевета. А иначе журналистката не е направила нищо лошо, освен да си свърши работата - последвала е сигнала, интервюирала всички засегнати страни, че дори и записите си е запазила. В началото на годината прокурор от СГП заплаши журналист заради зададен въпрос. След като си свършиха работата и разкриха злоупотреби за прием в елитните училища в града, бургаски журналисти бяха осъдени за клевета. Впоследствие осъдиха България в Страсбург...
Жалим се ние, че "Репортери без граници" ни запокити на дъното на класация по свобода на медиите, роним крокодилски сълзи и мрънкаме. Забравяме обаче, че малко останаха смелчаците, които са готови да си сложат главата в торбата и да тръгнат да нищят проблемите в държавата. Разследващата журналистика се оказа животозастрашаваща - някои се разминават само със заплахи, други стават жертва на ръкопашно изясняване на позиции, трети се събуждат от гърмежи пред дома си... Сред радетелите за "освобождаване" на родната журналистика се нарежда и българският съд. Съд, който е готов да те накара да плащаш скъпо, че си вършиш работата. Защото хората в тоги, а и не само те, знаят, че Темида е сляпа. В българската действителност тя е сляпа, не защото преценява безпристрастно, а за да не вижда онзи слон, за когото никой не говори. И докато журналистите у нас се убеждават, че има теми и хора табу, то България ще продължи да е в края на опашката за свободни медии... Поне докато всички ние не видим слона в стъкларския магазин.