Следва ли "кюрдска пролет"?

Казват, че реалната политика е грозна и опира до насилие, но всъщност тя е компромис. Основен въпрос е с какво може да бъде оправдано нарушаването на правила, закони, договорки и дали най-после не е дошло време за отговори. Защото размириците, протестите и съответно насилието по целия свят дават основание за изводи, че отговори на стари и нови въпроси не са намерени, а хората сякаш губят вяра в усилията за мирно решаване на конфликтите. Конфликти, които са от десетилетия. Като кюрдския проблем - "ахилесовата пета" на Турция. За управляващите в Анкара решението за започване на преговорен мирен процес с цел край на проточилия се въоръжен конфликт с ПКК беше крачка по пътя към ЕС. Никой не пропуска да напомни, че за три десетилетия жертвите в този конфликт са около 40 хил. Никой не си е въобразявал, че след дългогодишно обработване на общественото мнение в посока "ПКК е терористична организация, с която не се преговаря", помирителният процес ще стартира незабавно и без съпротива. Националистическите настроения не са в задънена улица и при турците. Но едва бе постигнато споразумение за изтегляне на ПКК от територията на Турция в Северен Ирак и то забуксува.
Правителството на Ердоган използва бъдеще време за обещаните на кюрдите реформи. Техните искания са за премахване на антитерористични закони, за да бъдат освободени хиляди кюрди от затворите, разрешение за обучение изцяло на кюрдски език, намаляване на изборния праг, за да имат кюрдските представители нормално политическо участие в парламента и т. н. Все пак те са около 15-20 млн. на територията на Турция. Анкара се оплаква, че изтеглянето на ПКК става бавно. ПКК е разочарована от липсата на конкретни действия от страна на правителството за придвижване на обещаните реформи. Последните събития в Северна Сирия и престрелките по границата обаче насочиха вниманието в друга посока.
Знае се, че ПКК започва борбата срещу властта в Турция през 1984 г. с цел създаване на кюрдска държава, но по ред вътрешни и външни причини усилията на кюрдите се трансформират в по-малка цел като регионална автономия. Но кюрдите са и в Иракски Кюрдистан и дефакто са "държава в държавата" Ирак. Кюрди има и в Северна Сирия, а те в последно време постигнаха такава самостоятелност в обитаваните от тях райони в Сирия, че автономията им е налична. Друг е въпросът дали е със съгласието и подкрепата на президента Асад. Той определено има сметка да спечели на своя страна сирийските кюрди, които официално посочваха, че предпочитат да останат неутрални в сирийския конфликт с характер на гражданска война. Турското безпокойство се засилва след като кюрдските сили не само циментират властта и силата си в Северна Сирия, но и печелят битка след битка с ислямистките опозиционни сили и свързаните с "Ал Кайда" сили на Фронт Ал Нусра, и то след като те са се опитали да взривят кюрдски бази. Частите за народна отбрана, военно крило на Партията за демократически съюз на кюрдите в Сирия, водят успешни сражения в градове като Рас Ал-Аин и Тел Абйад и са ги взели под свой контрол. Границата с Турция не е далече. Анкара за първи път отвърна на огън от сирийска територия, военните инспекции по границата вече са на ниво командващ армия, един турски войник бе убит, имаше ранени. Премиерът Ердоган свика извънредно заседание в столицата с министрите на отбраната, на вътрешните работи, на правосъдието, с шефове на генщаба и разузнаването, с всички, които имат отношение по въпроса за ситуацията в Северна Сирия и сирийските кюрди, които определено са източник на притеснение.
"Крехката победа" на кюрдите в Северна Сирия срещу "Ал Кайда" и "Ал Нусра" разгорещиха страстите сред националистите в Турция, но карат и регионалните играчи да променят позиции един към друг. След месеци на пасивна роля в сирийската война, след изтеглянето на останалата вярна на Асад сирийска армия от Северна Сирия, сега кюрдските военни печелят битки срещу ислямистки групировки в този район и са на път да преодолеят вътрешните си недоразумения, подхранвани и от външни регионални поддръжници. За кратко време съществуваше договорка между сирийската свободна опозиционна армия и кюрдските военни в Сирия, но под давление на Турция, тя бе прекратена. Основно поради връзките на сирийските кюрди с ПКК. Изводите, които правят експерти в самата Турция, са, че правителството на Ердоган се намира върху "цъкаща сирийска бомба", сред многостранни сражения и е на кръстопът за кюрдския проблем. Това е или сигнал за по-остри и по-големи неприятности с откриването на нов фронт, или ще даде началото на истински възстановителен процес за мирни преговори с кюрдите, чиято мощ е подсилена от събратята им в Ирак, Сирия, Иран и други страни. Факт е, че лидерът на иракските кюрди и президент на автономния Иракски Кюрдистан Масут Барзани е поканил всички кюрдски организации и групи за участие в "Кюрдска национална конференция" в гр. Арбил, Ирак. На поканата са се отзовали всички поканени, в т.ч. и от Турция, и дори са участвали на подготвителната среща, която е формулирала тезата, че кюрдите ще съобщят официално къде и с какъв статут искат да живеят именно след провеждането на този Кюрдски национален конгрес. Създаден е подготвителен комитет и е прието решение за организиране на национални комитети във всички държави, под чиито знамена живеят кюрдите.
В същото време в Истанбул се случват сблъсъци между кюрдски групи и футболни агитки, които нападат представители на легалната и парламентарно представена кюрдска Партия на мира и демокрацията и по този начин отстояват вкоренени предразсъдъци към това малцинство в "страната на Ердоган", както от 10 години се нарича Турция. "Автономните държави" или просто независимото съществуване на кюрдите в други държави явно е проблем за Анкара. Но това население е около 40 млн. и последните събития няма как да не променят съотношението на силите в региона. Независимо от изявленията на външния министър Давутоглу, че "Турция няма да приеме опити за политика на свършените факти, базирани на даден етнос". Очевидно визира ситуацията със забиването на кюрдското знаме в Северна Сирия. Според проф. Давутоглу "всеки трябва да избягва свършените факти преди създаването на нов парламент в Сирия и друго участие в него". Практиката да се използва дадена ситуация с цел настройване на едни групи срещу други се прилага не само от Асад, но и от Турция, която е външна сила и това още повече удължава сирийската агония.
Да не говорим, че в политическия живот на Анкара се завърна спорът за доктрината "нулеви проблеми със съседите", защото от 2 години, особено през последните 2 месеца, Турция се оказа отново "заобиколена с врагове". С реструктурирането на външната политика на страната в съответствие с визията за "нулеви проблеми със съседите" проф. Давутоглу на практика още преди повече от 10 години отхвърли известната мантра от времето на Студената война, че "Турция е страна, оградена от море от 3 страни и от врагове от 4 страни". През 2009 г. премиерът Ердоган в прав текст заяви, че "Турция не е страна оградена от врагове". Днес отношенията с Иран са обтегнати, по отношение на Сирия страната сякаш се намира пред избухване на военен конфликт, сирийските кюрди са източник на повече от притеснение. В същото време независимо от извиненията на премиера на Израел Нетаняху заради случката с кораба "Мави Мармара", сътрудничеството между двете страни не е работещо, а с новото правителство в Египет Турция не разговаря, защото счита, че е резултат от преврат, който не одобрява. Това я поставя в противоречие и със страните от Залива, главно Саудитска Арабия, които поддържат преврата в Кайро. С Русия има неразбиране поради поддръжката на Москва за Асад, а с Иракски Кюрдистан не е ясно дали ще се запазят добрите отношения след обявяването на решение за провеждане на "Кюрдска национална конференция" в Северен Ирак. Застоят в присъединителния процес към ЕС не е преодолян и затова анализатори в страната поставят въпроси именно във връзка с променената ситуация и разпространяването на "конспиративни теории", които сочат външни причини за случващото се в Турция и политиката й. Да се казва, че "западни империалисти" организират заговори с цел "отслабване на Турция", е параноя и обикновено такава терминология се използва от доморасли националисти, но на този етап явно ПСР (Партия на справедливостта и развитието) на Ердоган не намира начин да се справи с подобни "теории". Както казват експерти, "управляващите трябва да си спомнят и да видят, че има сигнали, които показват, че ПСР следва грешките на предишните правителства". Засега подкрепата за ПСР е паднала само с 6% спрямо 2012 г., но с 6% се е увеличила подкрепата за Партията на мира и демокрацията, което няма как да не е свързано с последните събития в тази посока. Дали това са сигнали, както се казва в Турция, за "кюрдска пролет", последвала "арабската", не е ясно за момента, но че регионът е пред нови разтърсващи събития, няма спор. Въпросът е това да не се превърне във въоръжен конфликт, който ще обрече народите в региона на нескончаема мизерия и неконтролируеми етно-религиозни битки.


Привърженик на ПКК е боядисал лицето си в цветовете на партията - БГНЕС
 
В оранжево са оцветени териториите с кюрдско население