Следосмомартенски терзания

Отмине ли Осми март и тутакси ме налягат кахърни мисли. Кахърни, че и философски. Колкото и необичайно да ви звучи, на този празник трябва да се почитат и мъжете. Така мисля и съм готов с аргументите в подкрепа на тази теза.
Първо, на женския празник няма мъж, който да не почита нежната половина на света. Почита я пламенно. Няма жена, която да не признае това. Особено след осмомартенски банкет, когато цяла вечер силният пол е вдигал тост в нейна чест, и тя, нежната, има удоволствието да носи поумореният от тостове мъж до дома. На Осми задоменият мъж поема всичките домашни задължения, за да покаже на половинката си колко я уважава и цени. Изхвърля боклук, мие две, а понякога даже и три чинии в мивката и гледа по телевизията съсредоточено филм, в който главна героиня е тя - дамата. Това означава, че мъжът може да прави и жертви за нея.  Всеотдаен е с други думи!
На Осми март мъжът по правило прави и по-големи жестове. Води жена си на кафе, може дори да се отпусне и пастичка да й поръча. Има съпрузи, които се самозабравят в отдадеността си на съпругата в деня на нейния празник. Те са готови в този ден да заведат децата на училище, че и да им помогнат да си подготвят уроците. Виждал съм дори как мъж целува жена си на споменатия мартенски ден. То, наистина, малко грозно и извратено е това да се целуват съпрузи след двайсетгодишен брак, но в края на краищата емоциите правят някои мъже неконтролируеми.
Когато се замисля за задължителните подаръци, които правя в последните години на съпругата си, също смятам, че мога да се гордея с мъжкото си кавалерство. Преди години й купих пеньоар, миналата година - кухненска престилка, а тази година - ще се изръся и за три карамфила. Като знам колко скъпи са цветята в този сезон, настръхвам от ужас, но все пак - жестовете са важно нещо. Те крепят брака...
Е, ето, опитах се да ви докажа, че и мъжът играе голяма роля в Осмомартенския празник. Което означава, че този празник и на него трябва да бъде посветен. Засега обаче изгледи няма някой да ме разбере правилно - усещам го...