След референдума

Преднамерено миналата сряда пропуснах темата за референдума и занимавах читателя с родния фолклор, подтикнат от Захарий Стоянов, който казва, че народните песни са "предшествующи елемент на всяко сериозно дело", сиреч това що се прави "на ползу роду". И референдумът беше "на ползу роду", макар че нямаше публично въодушевление и песни. Поизчаках последната дума на ЦИК. Щеше ми се да чуя и прочета едно и друго. Ала от коментарите се пообърках. Всички са победители.  Всички са загубили. Какво ли не е референдумът - успех, полууспех, провал, авантюра, фарс, партийно мероприятие, предизборна заигравка. Валери Найденов дори си припомни мокрите сънища, за да отсече, че референдумът не е постигнал ерекция. Иди се оправяй в тая путаница.
    Но все пак има неща, които не мога да подмина на едър бод, защото вадят очи. А те са:

• Първият референдум в "новото време" - израз на народното волеизявяване и на гражданското общество - е вече исторически факт. Но историческата му стойност се потъпква от Бойко, Цецо и цялата "група по интереси", които все набиват в главите ни 20-те милиона, калкулирани за референдума. Сякаш демокрацията е безплатен обяд.
• Референдумът излъчи победител. Велислава Дърева е уцелила формулата: "Мачът "Борисов срещу гражданите" завърши 3:2 за гражданите." В ГЕРБ премълчават, че всеки четвърти от партията е казал "да", утешават се с многото негласували, с лека ръка ги приемат за игноранти. В "мач" като референдума обаче се броят само тези, които са на терена - зяпачите от трибуните и тия, дето не са дошли на стадиона, са просто вън от "играта". Журналистите често сравняват политическите нрави у нас с мачлета, с дузпи, фалове и голове, щото философията на мутренското управление е надуване на мускули.  
• Резултатът вбеси властващите. Самодържецът Бойко се държа гьонсуратски - цинично принизи народното допитване, поставяйки над него победата на Джокович. Това си бе обида за милион и четиристотин българи, които отидоха до урните въпреки лошото време и неразчистените пътища и въпреки налаганите месеци наред внушения, че референдумът е безсмислен и какъвто и да е резултатът от него, АЕЦ "Белене" ще си остане гьол и само гьол. А на Цветанов жлъчката му на устата. След като разбра, че една четвърт от ГЕРБ не са се хванали на хорото "Трите пъти", пак се нахвърли върху Станишев и Тройната коалиция.    
• Резултатът, с който се казва "да" на втора ядрена централа, ще накара Народното събрание да се позанимае с нея. Очаква се гербаджийските депутати да гласуват дружно против АЕЦ "Белене" и така ще зачеркнат атомната енергетика, за чието развитие ужким са "за". Но този парламент не е последният.            
• Избиха като младежки пъпки дефектите в закона за допитването, приет май на зелено - от късогледото решение за висок праг на кворума, до най-различни пропуски в него, които ЦИК дописваше в крачка. Излиза, че референдум и избори се теглят на различен кантар.        
• Две групи избиратели липсваха. На ромите не им влезе в интереса - нямаше кебапчета. Само десет на сто от феодите на ДПС се вляха в гражданското общество. Няма да си туря грях, като някои други да твърдя, че това е заради атомните централи в Турция.
• Стана безпощадно ясно, че ако искаме да имаме честни избори, е крайно време е да се прочистят избирателните списъци от "мъртвите души", които са от 800 000 до милион. 

   В последния телереферендум преди 27 януари Румен Овчаров показа снимка от Космоса, на която се видя, че мрак се стеле над Балканите. България е "темна темница", докато Старият континент блести от светлина. Някогашният министър на строителството Георги Григоров разчете в ДУМА тази карта - София свети колкото главичка на топлийка, Белград и Букурещ са с 1,5 пъти по-голяма главичка, Атина - с 5,4 пъти, а Истанбул - с 11.8 пъти. Та се пита в задачката кой ще освети тъмната част на Югоизточна Европа, за да може да стане като златните огньове на Западната. Има един факт, който малко бе споменаван в дискусиите. България по степента и качеството на електрическото си снабдяване е на 95-о място в света, задминават ни Либия, Молдова, Руанда, Румъния, Гамбия, Суринам, Свазиленд и др., а след нас са Йемен и Непал. Страната ни е една от най-тъмните в Европа - погледнете мижавото осветление на градовете и селата ни. А по качеството на образованието пак според Световния икономически форум България е на 98-о място. Става дума за друга светлина - духовната. Прозорливите ще видят връзката между двете. Отвсякъде сме дали накъсо. С какъв акъл спират АЕЦ "Белене"?! Бог да пази България!