23 Ноември 2024събота09:04 ч.

Актуално

След края на 46-ото НС: Присъдата е сурова

Сенека: "И след лоша реколта, пак трябва да засееш"

/ брой: 180

автор:Мирослав Попов

visibility 2208

Отиде си един объркан и безплоден парламент. Погрешен във формулирането на важните проблеми за обществото и държавата. Никой не жали за него, включително и хората, избрани да заседават там. В 46-ия парламент взеха връх антипарламентарните сили - стари и нови. Деленето на партии на "статуквото" и партии на "промяната" е абсурдно, подло и тъпо. То унищожава базата на политическия спор. Радикалният ислям така се самоопиянява, като дели хората на правоверни и гяури. Лишен от базисни ориентири, разпадналият се парламент бе обречен от първия ден. Покойният парламент закономерно се оказа парламент на "политическото самозадоволяване". Ние сме избраниците; изпратени сме тук (в парламента), но не знаем точно защо. Те ще ни кажат (след въпроса Кой? остава неясно кои са ТЕ?). Повечето парламентарни партии не само нямаха обсъдени програми, но им 

липсваше елементарна яснота 

какво се случва в Нашата Европа и в Нашия Свят през 2021 г. Т.е. не бяха в състояние да обяснят какво искат да променят в България и защо. Върхушките блъфират с изрази "куфари" - "здравна реформа", "съдебна реформа". Очевидно е, че е нужна реформа. Разговорът започва оттук - какво не е наред, защо и как трябва да се промени. Крахът на 46-ия парламент е логичен финал на един четвъртвековен процес на подмяна на отговорния политически разговор с демагогия, блъфиране, политическо шмекеруване и будалкане. Политическата система сама създаваше свой антиобраз, но хич не се притесняваше от това. Във всеки момент големите "драматурзи" се опияняваха с представата, че нещата са под контрол. Най-бързо измиращата нация в Европа, с най-ниските доходи и най-голямата емиграция, а те се радват на случилия им се приказен живот във властта... 

Едно превзето чувство на отегчение от политиката, което бе съзнателно насаждано. България е рядък случай в Европа - страна, в която думата политика се използва изключително в негативен, укорен смисъл. 

Според Румен Гечев "някои от новите партии нямали намерение да съставят правителство". Да, прав е проф. Гечев - в нито един момент не им е идвало на ум да съставят правителство и да се захванат отговорно с тежките проблеми на страната. 

Имитирали са намерение

Да се работи е трудно. Да се реформира една система - още повече. Професор Гечев е съвършено прав, но защо някои "хора с опит" решиха, че ИТН е "партия като другите"? Не, не е "партия" в строго европейския смисъл на думата. ИТН е някак "антипартия" преди всичко, защото мечтае да унищожи всички други партии. Тя изразяваше доста сбъркани, направо шантави представи почти по всички въпроси, по които изрази публично становища. Думата "чалга", с която десничарите обвързват ИТН, подвежда. Феноменът не е само социокултурен. Идеалът на ИТН е някаква форма на "ориенталска демокрация" - отрицание на четвъртвековните усилия и страдания на саморазрушаващата се наша национална общност. 

След падането на Бойко Борисов от власт, което е базисното събитие през XXI век, основната мисия на БСП бе и е възстановяване на парламентаризма. В името на тази цел БСП можеше да си позволи известна конюнктурна политическа всеядност, въпреки че да се оцени, че "програмите на БСП и на ИТН съвпадали на 90%" означава отсъствие на способности за политически и социален анализ. БСП можеше да не се орезилява с преговори, които очевидно не можеше да бъдат успешни. "Продуцентите" на проекта "ИТН" не са го създавали, за да прави коалиция с БСП. Готини са от Шоуто, но не им пука нито за България, нито за законодателството и за каквото и да било отговорно управление. 

При феномени като ИТН самата идея за "консенсуса" просто не работи. В извратената българска медийно-политическа среда всяко съгласие се интерпретира като "съглашателство". Нека никой не се самоопиянява с мечти за някакво светло, непартийно, надпартийно и антипартийно бъдеще. Такова няма да настъпи и това е правилно. 

ИТН демонстрира как се водят бутафорни преговори. През последните двадесет и пет години подигравките към парламента бяха рутинна практика. Впрочем, в почти всяка "завладяна държава" се случва същото. 

Феноменът ИТН е симптом на националното заболяване

а не негово лечение. Със същия успех, с който сценаристите станаха законодатели, можеха да се преквалифицират в коремни хирурзи. Славата е по-малка, но хонорарите са сходни. 

Реалната смяна на порочния политически модел на управление на държавата е спасителен път за обществото, за да бъде то изведено от тежката социално-икономическа, духовна и ценностна криза. Решенията, които са нужни, са изключително политически. Базисният въпрос е, че политическата система не регистрира и не реагира на болките и недъзите на обществото. Тя не е техният първоизточник. Обществото ни е сериозно болно, нужни са промени, а те могат да изкристализират само в свободен обществен дебат. Маргинализацията на политическия дебат е част от механизма за самоблокиране на политическата система. 

Антилявата реторика в България бушува. Тук и "външните фактори" се престараха. 

Идеите, които отстоява ИТН през последните години, преди това бяха поддържани и от отделни представители на ГЕРБ, и на предходни десни партии, и никак не са нови. В съответната епоха "VIVA DUCHE!" и "FRANKO FALANGA!" са скандирани от многохилядни лумпенизирани тълпи от почитатели. Общото е, че такива герои също мразеха партиите... Бенито Мусолини, Франсиско Франко и останалите презираха парламентите. Троцкистите твърдят същото близо сто години и неформалното им присъствие в европейските институции и медии е осезаемо. 

Защо българското общество не реагира адекватно на случващото се в 45-ото и 46-ото Народно събрание? Последните две десетилетия над българския народ се извършиха впечатляващи издевателства в идейно-политически план. Основните политически спорове не са ясни на три четвърти от нацията. Отговорността за това се разпределя между партиите и медиите. 

Признавам, ако има нещо, с което новата реколта "протестърски партии" в 46-ия парламент може да се похвали, то е приноса им за краткотрайното, следборисово възстановяване на парламентарния контрол. Но поне бяха длъжни да признаят, че през предните десет години БСП се бореше за същото.

 

БСП и унизеният парламентаризъм

Поне от двадесет години парламентът е постоянен обект и на злонамерени подигравки. Войната срещу партиите е дори по-отдавнашна. Вече три десетилетия тя е по същество война срещу БСП. Партията не съумява да се възползва от политическия дебат. Да възрази, да развие свое виждане, да докаже правотата си. Проблем било "липсата на единомислие..." и сега "всички трябвало да се обединим..." Националното обединение е повече от необходимо, но то е възможно само около национални каузи. Те винаги първо са били каузи на някоя партия. После са отстоявани в горещи спорове. Иначе не става. 

Всъщност омразата към левицата е идейно-политическа. Днешната БСП може да бъде разбрана в духа на древната индийска легенда за света, който се крепи на три слона. 

БСП е продемократична партия. Това вбесява мнозина самонаименували се "демократи", които практически утвърждават съвсем други ценности. Късогледа ревност? Днешната БСП е пропатриотична партия. Без кръчмарско патриотарство БСП защитава националните ценности и интереси. БСП е просоциалната партия на България. Още една важна особеност - БСП е жертва на национални и европредразсъдъци и капризи. Последните няколко парламента се провалиха не заради "партиите", а заради отсъствието на пълноценен национален политически дебат. 

Съвсем не само ИТН е антипарламентарна партия в България. На думи в страната се признава плурализмът, а на практика действа принципът "плурализъм минус едно". Единицата е лявата, просоциална, продемократична и патриотична партия. Въпросът е, че в българското общество набират сила саморазрушителни процеси. Ще преобърна призив на Евгений Дайнов отпреди четвърт век. Днес практическото му налагане изглежда парадоксално: "Не на старите лица, да на новите задници"! 

Въпросът днес е лицата и задниците ли искаме да сменим или политиките? Да се смени политиката е доста по-трудно. Левият завой е абсолютно необходим и спасителен за страната. Затова не искат да го допуснат. Опитите на полубезграмотни политолози да ни натикат в схемата "консервативно или либерално" трябва да бъдат отхвърлени. Спорът днес е не просто между лявото и дясното. Спорът е между национално отговорното и антинационалното. 

През юли БСП загуби поредни избори. Римският мислител Сенека е казал: "И след лоша реколта, пак трябва да засееш".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 385

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 333

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 363

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ