Славната епопея в Дряновския манастир

Организираните форми на борбата за национално освобождение от османското владичествo възникват по време на Великото възраждане благодарение на активното просветно движение и борбата на българския народ за църковна независимост. Силно влияние оказват международната обстановка, някои вътрешни и външни фактори, особено тези, свързани с т.нар. Източен въпрос, както и борбите за освобождение на съседните народи. Априлското въстание през 1876 г. е връхната точка на българското националноосвободително движение. То е най-голямото и най-масово надигане на българския народ на въоръжена борба, както по териториален обхват, така и по организация, подготовка, развитие и резултати. Целта на неговите инициатори и водачи е била да се освободи изстрадалият български народ от петвековния мрак и да се възкреси независима българска "демократска република". В този смисъл Априлското въстание изиграва ролята на апогей на българската национално-демократична революция и

прелюдия към Освобождението

За главен апостол на 1-ви Търновски революционен окръг е избран Ст. Стамболов, за заместник - Христо Караминков-Бунето, и за военен ръководител Георги Измирлиев. Най-трескава и ефективна е подготовката в северозападния район на този окръг, обхващащ 15 села, с главен център Бяла черква. Поради предателство и арести Търновският революционен окръг не успява да вдигне народа на всеобщ въоръжен бунт. На съвещание в с. Самоводене, под ръководството на Стамболов, се взема решение въстанието да избухне на 28 април 1876 г., като се изведе чета от най-подготвения и надежден район - на Бяла черква. Село Месина е определено за сборен пункт. Събирането на четата става в труден момент, когато се разпространяват слухове за поражение на бунта в Горнооряховския район. В Бяла черква обаче са решени за битка с противника. Бачо Киро е един от главните организатори на революционните приготовления в селата от западния район на Търновския революционен окръг. При обявяването на Априлското въстание той успява да организира и поведе 101 юначни въстаници от Бяла черква, които образуват ядрото на четата с избрания от нея войвода поп Харитон. Бачо Киро е избран за член на военния съвет на четата, нараснала на 192 души. В източниците се описва трогателнато сбогуване на Бачо Киро със семейството, с майка си Цона, с жена си Неделя и с 5-те си деца: "Сбогом, мило отечество, сбогом, мили ми народе. Аз днес отивам за твоята свобода да се бия с неприятеля, че или ще победя или ще падна мъртъв - на мене е все едно. Мисля, че изпълнявам длъжността, като отивам за твоята свобода да умра. Стига моите потомци да знаят да оценяват, че кръвта на народните мъченици ще ги избави от тежкото робство".
Войводата поп Харитон произнася пламенна реч пред въстаниците: "Братя, удари вече часът, който очакваме толкова години. Ние сега отиваме с оръжие в ръка не за да убиваме и обираме мирните жители, а да търсим нашата свобода, която ни грабна така насилствено османското хищничество. Другари, ние ще пролеем кръвта си за скъпата свобода на нашето поробено отечество - България. Много жертви са паднали за тази свобода, нека паднем и ние. А ние

една шепа хора

ще можем ли да освободим България? Не, но ще посеем семе, което ще пусне дълбоки корени и които последват нашия пример - те ще жънат добра и богата жетва". Четата потегля за Тетевенския Балкан с цел да се съедини с Тревненската и Габровската чети. На 29-и април тя достига до Дряновския манастир. Тук въстаниците правят кратка почивка. Следва опит да тръгнат към Габрово, но се връщат в манастира, тъй като срещу тях се насочва много аскер и башибозук. Започва ожесточено сражение. Въстаниците се сражават храбро, геройски, със жертвоготовност... Първоначалните атаки на противника са отблъснати, но четата се оказва обградена от близо 10-хилядна въоръжена до зъби с модерно оръжие турска армия и башибозуци. Заели кръгова отбрана в манастира, бунтовниците и техните ръководители решават да се бият докрай. Първия ден, на 29 април, битката продължава 4 часа и завършва по здрач. Тази битка калява вчерашните мирни селяни и ги превръща в храбри самоотвержени бойци. Оръжие и фишеци имат достатъчно, но старите кремъклийски пушки и шишанета значително отстъпват на модерните пушки на противника. Независимо от това, въпреки получените многобройни подкрепления врагът не може да се доближи и да влезе в манастира. Набезите на противника се посрещат с митична смелост и задружни залпове. На 1 май въстаниците получават писмо от името на турците, които им предлагат да се предадат, като обещават запазване на живота им. Воеводите смело отхвърлят предложението с думите: "...Когато влязохме в манастира си, не питахме ни Алито, ни Салито, ни Ахмеда, ни Хасана... Затова кога ще излезем и как, само ний и Бог знае, а не вие, не ще ни заповядвате, нито пък ви питаме. Колкото за оръжията ни, ще ги сложим, когато умрем, и ще ги носим, додето сме живи..." Следва ново, още по-ожесточено сражение.

На четвъртия ден от битката

- 2 май, към 14 часа, по случайност става едно нещастно произшествие. В стаята на игумена, където поп Харитон и поп Гаврил, четник и брат на Бачо Киро, правят фишеци, влиза въстаникът Тодор Генчев от Горна Оряховица със запалена цигара в ръката, която предизвиква пламване на разпиляния по пода из цялата стая зърнест барут. Мълниеносно последвал страшен взрив. Войводата поп Харитон загубва зрението си и излиза вън от строя. За войвода е избран Петър Пармаков. В тези критични моменти Бачо Киро изиграва важна и огромна роля за осигуряване на необходимото спокойствие. Със своето магнетично и огнено слово той успява да повдигне духа на своите другари. След 5-дневни епични ожесточени сражения обръчът около въстаниците се стеснява. Няма изход. На 7 май пристига нов табор аскер с две модерни за времето круповски оръдия. Предвожда ги Фазлъ паша. И той предлага на въстаниците да се предадат. Независимо от безизходното положение, бунтовниците отговарят достойно: "Пашо, от твоето писмо нищо друго не узнахме, освен това, че ни съветвате да се предадем... Ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем във вашите мъчителни ръце. Ние сме решени да умрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства".
 Следва поредната, страшна, неравна, чутовна и епична битка. Шепа въстаници са решени да се бият до последен куршум, преди да умрат, срещу 10 000 въоръжени до зъби противници и срещу две модерни круповски оръдия. Историята познава много редки подобни събития. Много от въстаниците са избити. В отговор разгневеният Фазлъ паша издава заповед за сриване на манастира.

Падат около 200 снаряда

Разрушени са стените, камбанарията, оградата на манастира. Избухват пожари. При създалото се критично положение въстаниците решават да се измъкнат през нощта, но се насочват срещу най-добре укрепените позиции на врага. Пред каменната ограда падат 75 души, заедно с войводата Пърмаков. Останалите, между които и Бачо Киро, се разпръскват в различни посоки и се спасяват. Пада едър сняг, който до известна степен в тази страховита нощ им помага. Поради невъзможност от извършване на успешен опит за пробив около 40 души се връщат обратно в манастира... Аскерът и башибозукът навлизат и посичат всеки попаднал им жив човек: поп Харитон, ранените бойци, калугерите и 80-годишната майка на игумена Пахомий.
Въстаниците от четата на поп Харитон и Бачо Киро водят девет дни епична битка на живот и смърт и проявяват безпримерен героизъм, храброст и себеотрицание в името на свободата на своя народ и отечество. Техният героичен подвиг завинаги ще остане записан в героичната летопис на Българското националноосвободително движение през втората половина на ХІХ век. Музеят в Дряновския манастир и многото паметни плочи в Бяла черква пред къщите на участници в героичната Дряновска епопея напомнят на потомствата за славните и героични подвизи и саможертва на нашите предци в името на свободата на своя народ и отечество.

Бачо Киро