Слънчевата енергия - дали е толкова безплатна?

Безплатната слънчева енергия се използва отдавна и навсякъде - на земята, във водата, във въздуха и вече в космоса. Навярно по-възрастните си спомнят с умиление жежките летни дни и топлата "слънчева" вода, загрята в коритото от грижовната им баба. Всъщност думата безплатно не е толкова точна, а в случая по-важна е сентенцията, че няма пълно щастие. Може би, преди да решим нещо по въпроса за пълното щастие, би трябвало да разберем доколко е щедро нашето Слънце. В тропиците върху всеки квадратен метър през лятото "падат" 350 вата, а в средните ширини облъчването намалява експоненциално - почти шест пъти по-малко.
След преобразуването на слънчевата енергия в ток от слънчевите батерии, които все още са нискоефективни и прекалено скъпи, на разположение ни остават едва 20% от 60 слънчеви вата. Тук е мястото малко да посмятаме - колко квадратни метра ще трябва да покрием със слънчеви панели, за да получим един киловат мощност, който би могъл лекичко да подкара едноместен автомобил? А слънчево панелче с мощност 5 Вт в момента би могло да се намери минимум за Е 100 евро! На малкото покривче на електрическия smart от рентакар програмата сar2go, набираща обороти в редица големи немски градове, има панел, осигуряващ само 100 Вт мощност, която стига за дозареждане на акумулатора и за захранване на вентилатора в салона.
И все пак държавите и големите компании се захващат за слънчевите електростанции и електромобили, защото, вкарвайки сериозна сума пари първоначално, години наред след това ще им се връща енергия "безплатно", а разходите по поддръжката ще се свеждат до закупуването на парцали за премахване на праха от панелите. 
Другият основен проблем - липсата на слънчево греене през нощта, вече се заобикаля чрез набиране на енергия в акумулаторите и обединяването на малките станции в големи мрежи, позволяващи, докато една "отдъхва", друга да дава ток. Интересен вариант е свързването на вашия стационарен или автомобилен слънчев панел през електромер в общата елмрежа - през деня електромерът ще се върти обратно, намалявайки задълженията ви към доставчика на ток.
Какво е положението в момента с изполването на слънчевата енергия можем да онагледим с няколко примера. Слънцето "движи", например жп вагон с осем туриста по 60-километров маршрут, наречен Соларбан в Бухорстер, Германия.
Батерията на покрива на слънчевата дрезина не е особено мощна - едва 360 Вт, затова преди тръгване доста дълго се събира ток в двата акумулатора от по 120 Ач. Мощността на двигателя е ограничена на 3 кВт. Всъщност вагончето би могло да развие и скорост от 50 км/ч, но заради съображения за безопасност скороста му е ограничена на 15 км/ч.
Компанията Aurora Vehicle Association прави слънцемобили от 1987-а, които участват в различни слънчеви пробези. Моделът Аврора-101 е дълъг 4,1 м, но е едноместен. Цялата площ на покрива от около 6 кв.м е слънчев панел с мощност 1250 Вт, които задвижват 160-килограмовия, без водача, триколесен слънцемобил. Част от енергията се събира в акумулатора за каране през нощта.
Малки слънчеви батерии в Англия се използват за улесняване на пътното движение, като източници на светлина за вкарани в асфалта акумулаторни фенерчета, подсигуряващи хоризонталната маркировка на пътя нощем, за захранване на паркомати в Германия или за светофари в Япония. Honda пък пусна в експлотаация в Лос Анжелис прототип на слънчева водородна газостанция. С помощта на слънчевата енергия в нея водата се разлага на водород и кислород. Полученият ток стига и за захранване на компресор, сгъстяващ газа до неколкостотин атмосфери. В крайна сметка водородната Хонда-FCX Clarity в експлоатация е 100% екологически чиста. В Кьолн вече има електрозарядна станция за малкото засега на брой хибриди Toyota Prius Plug-in. Батериите й на покрива осигуряват мощност от 2 кВт при хубаво време.
В Дортмут пък шари слънчево... такси. За да се повозят шофьора и пътникът, отзад на колата е закачена гигантска слънчева батерия. Просто няма друго достатъчно място, но машината се ползва с успех сред местните и най-вече сред студентите.