"Сладките" заводи на някогашната ни индустрия

Никола Чолаков,
Горна Оряховица

Държавните захарни заводи в Горна Оряховица са строени през 1912 г. от българо-чешко дружество. Те са изникнали на поляна, по която се виждали разровените окопи от Освободителната война. Строителството е било възпрепятствано от липсата на работна ръка през войните и особено от щетите, които е нанесло на заводите земетресението, станало на 14 юни 1913 г. То разрушило из основи Захарната фабрика и всички спомагателни и жилищни помещения, поради което те трябвало да бъдат възстановявани. Наред с тях се строят фабриките за спирт, за гликоза и за захарни изделия. Захарната фабрика започва да работи през 1922 г. Бонбонената пък е строена от българско акционерно дружество отделно от захарните заводи. Тя бе обединена с тях през 1947 г. след национализацията.
Захарната фабрика започва първата цвеклопреработвателна кампания от 43 дни, в която са преработени 31 562 т. цвекло с дневна норма 742 т. Получена е 2960 т. бяла захар. По-късно Захарната фабрика се разширява няколко пъти, а през 1960 г. се извършва нейното основно преустройство и разширение. Към нея е построена и най-голямата ТЕЦ в Северна България, чийто комин достига 70 м височина. След пускането на заводската ТЕЦ в пълна експлоатация тя дава 220 т пара на час, необходима за процесите във всички фабрики. Наред с това обаче със своите 12 хиляди квт ще произвежда и електрическа енергия, която ще бъде включена в енергийната мрежа на страната. Пред комина на централата се поставя специална оросителна инсталация за задържане на саждите и пречистване на дима. С построяването на ТЕЦ Захарната фабрика става най-голямата в България и едно от най-модерните предприятия у нас. Захарните фабрики от този мащаб са малко на света.
Така се наливаха основите на един от големите обекти на НР България през 60-те години на миналия век, който остро изобличава днешните безпаметни ругатели на социалистическото строителство.