27 Септември 2024петък01:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

"Сладките" заводи на някогашната ни индустрия

/ брой: 189

visibility 93

Никола Чолаков,
Горна Оряховица


Държавните захарни заводи в Горна Оряховица са строени през 1912 г. от българо-чешко дружество. Те са изникнали на поляна, по която се виждали разровените окопи от Освободителната война. Строителството е било възпрепятствано от липсата на работна ръка през войните и особено от щетите, които е нанесло на заводите земетресението, станало на 14 юни 1913 г. То разрушило из основи Захарната фабрика и всички спомагателни и жилищни помещения, поради което те трябвало да бъдат възстановявани. Наред с тях се строят фабриките за спирт, за гликоза и за захарни изделия. Захарната фабрика започва да работи през 1922 г. Бонбонената пък е строена от българско акционерно дружество отделно от захарните заводи. Тя бе обединена с тях през 1947 г. след национализацията.
Захарната фабрика започва първата цвеклопреработвателна кампания от 43 дни, в която са преработени 31 562 т. цвекло с дневна норма 742 т. Получена е 2960 т. бяла захар. По-късно Захарната фабрика се разширява няколко пъти, а през 1960 г. се извършва нейното основно преустройство и разширение. Към нея е построена и най-голямата ТЕЦ в Северна България, чийто комин достига 70 м височина. След пускането на заводската ТЕЦ в пълна експлоатация тя дава 220 т пара на час, необходима за процесите във всички фабрики. Наред с това обаче със своите 12 хиляди квт ще произвежда и електрическа енергия, която ще бъде включена в енергийната мрежа на страната. Пред комина на централата се поставя специална оросителна инсталация за задържане на саждите и пречистване на дима. С построяването на ТЕЦ Захарната фабрика става най-голямата в България и едно от най-модерните предприятия у нас. Захарните фабрики от този мащаб са малко на света.
Така се наливаха основите на един от големите обекти на НР България през 60-те години на миналия век, който остро изобличава днешните безпаметни ругатели на социалистическото строителство.
 

Безплатни прегледи във ВМА за Деня на сърцето

автор:Дума

visibility 3

Как да подадем сигнал до КАТ?

автор:Дума

visibility 235

Габриел Вълков: БСП подава ръка на младите хора в България

автор:Дума

visibility 418

Държавният договор за превоз на пътници с БДЖ ще бъде удължен

автор:Дума

visibility 488

/ брой: 183

Изкуственият интелект е заплаха за работните места

автор:Дума

visibility 504

/ брой: 183

Брюксел разреши продажбата на Йетел

автор:Дума

visibility 548

/ брой: 183

БНБ предупреди за риск пред банковата система

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 183

Гърция и Турция заедно срещу трафика на хора

автор:Дума

visibility 510

/ брой: 183

Изпълнили сме всичко за Шенген

автор:Дума

visibility 619

/ брой: 183

България домакин на учение на НАТО

автор:Дума

visibility 560

/ брой: 183

Богоугодно

автор:Мая Йовановска

visibility 1648

/ брой: 183

Майка плаче...

автор:Боян Дуранкев

visibility 1482

/ брой: 183

За тежките комплекси на македонците към България

visibility 471

/ брой: 183

Бедността като свинско със зеле

автор:Аида Паникян

visibility 597

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ