Сквернословие, превърнато в бизнес

    Нека започна с признанието, че съм атеист.  Не вярвам в Бога. Не вярвам, че съществува разумна свръхсила, способна да предопределя битието на всяко живо същество, което се намира в безкрайната вселена. За да има тази способност, Бог трябва да е по-безкраен от безкрайността на вселената, а това е логически невъзможно. Нищо не може да бъде по-безкрайно от безкрайното.
    Но макар и да съм атеист, аз все пак съм християнин. Християнската религия е не само вяра в Бога, но и определена нравственост. Христос е велик нравствен мислител, който проповядва напълно приемливи за мен норми за социално поведение. Не ходя на черква, не се кръстя, но полагам, доколкото мога, усилия да следвам в някаква степен най-същественото в учението на Христос - човеколюбието. Така именно и стигнах до моите социалистически убеждения, които почиват тъкмо върху идеята за човеколюбието като антипод на господстващото днес в света сребролюбие. Мисля, че съвършено прави са ония, които определят Христос като първия комунист в света.
   
Макар и невярващ в Бога

аз съм все пак силно респектиран от вярата на самия Христос в Бога. Респектиран съм от вярата в Бога и на всяко друго човешко същество. Вярата в Бога за милиони хора е вярата в един отвъден свят, където ще намерят най-после това, което тук, на земята, не намират. Никой няма правото да руши тази вяра, защото няма с какво да я замени.
    Ще си позволя да отбележа, че един от най-великите комунисти в света, Ленин, решително се е противопоставял на оскърбителното отношение към религията. В писмо до Молотов от април 1921 г. той пише: "Др. Молотов. Ако паметта не ми изневерява, във вестниците е отпечатано писмо или окръжно на ЦК относно 1 май и там се казва: да се разобличава лъжата на религията или нещо подобно.
Така не може. Това е нетактично. Тъкмо по случай Великден трябва да се препоръча друго:
Не да се разобличава лъжата, а да се избягва, безусловно, всякакво оскърбление на религията". (Съч., т. 37, с. 519)
Вярата в Бога не бива, разбира се, да е пречка да водим борба за подобряване на жизнените условия на човека още тук, на земята. Подобно на Христос, ние трябва да сме готови да изхвърлим от храма всички търговци на сребролюбието. Христос е не само проповедник, но и борец срещу социалната неправда, която не позволява на човека да бъде човек.
Уважението към религиозните чувства на хората предполага уважение и към създадените религиозни институции. Това в най-голяма степен важи за Българската православна църква, която има изключителни заслуги за съхраняването на българския народ. В годините на мрачното османско иго Църквата бе онази институция, която поддържаше българската национална свяст. Един монах даде на народа ни самосъзнанието за народ и го спаси от самозабравата. В ония години Църквата бе и нашата духовна държава. Нямахме същинска държава, но имахме предана на народа ни Църква, която изпълняваше функциите на същинска държава. Благодарение на нея нашият народ можа да има най-после и свой, Български Великден. Така духовното ни освобождение изпревари политическото ни освобождение, дошло в резултат на благородната руска саможертва.
И днес Българската православна църква изпълнява

своята високо отговорна мисия

да брани обществото ни от нравствените болести, които са го притиснали. В това отношение тя трябва да има цялата наша подкрепа. Не бива да допускаме прояви, които да унизяват достойнството на църковните служители. Не всички свещеници притежават, разбира се, необходимите нравствени качества. Някои от тях служат не на Бога, не на хората, а единствено на своето собствено его. Но в огромната си част българските свещеници са скромни хора, които без много шум (без паради и фойерверки) работят на Христовата нива за доброто на хората. Ето защо решително не мога да одобря опитите на някои лишени от чувство за отговорност шоумени да правят бизнес, като се гаврят с българските свещенослужители. Тук без всякакво удоволствие  ще отбележа поведението на шоумена Слави Трифонов.
Неведнъж в "шоуто на Слави" са се явявали някакви "актьори", които, облечени в свещенически одежди, започват да се държат като същински идиоти, очаквайки да предизвикат весел смях в залата. Човек с повече интелигентност отдавна би разбрал, че идиотът в никакъв случай не е смешен, а само жалък или дори тъжен. Идиотът е болен човек, а болният човек не може да е източник на радостни изживявания сред околните. Тук няма смях, тук има само гавра с една обществена институция, натоварена с твърде отговорна мисия в битката за спасение на душите на хората. Оправданието е елементарно. Нищо лично, господа, това е само бизнес и нищо повече освен бизнес. Да, има такъв бизнес - бизнес чрез сквернословие. Но само в едно общество със силно понижен морал този бизнес може да бъде наистина печеливш. 
Шоуменското сквернословие достигна един от своите върхове миналия петък (Разпети петък), когато някакъв "актьор" от "Шоуто на Слави" заговори вместо за Тайната вечеря, за "майната вечеря". Това бе повече от противно. Тези хора са лишени от всякакво чувства за свян.

За тях няма нищо свято

което всъщност те не за първи път показаха. Спомням си преди време пак някакъв "актьор" на г-н Трифонов с прочувствен тон пародира по свой начин едно от най-вълнуващите  стихотворения на Яворов: "Две хубави псувни на майка и сие..." Друг пък "актьор" се подигра с Ботев: "Жив е той, жив е, там на светофара..."
Странно е, че това изпълнено с пошлост предаване на Слави Трифонов успява повече  15 години да се задържи в ефира. Една от причините е без съмнение обстоятелството, че като гости на предаването на Трифонов се появяват някои интересни публични личности. Мисля си обаче, че никоя личност, която уважава себе си, не би трябвало да участва в "Шоуто на Слави". Изпълнен съм с уважение към г-н Сакскобургготски, който отклони отправената му покана да участва в това  недостойно шоу. 
Напоследък г-н Трифонов се е заел и с някои политически задачи. Той, без да се притеснява от своята правнополитическа неграмотност, организира референдуми, прави публични събрания, среща се със студенти, очевидно с не съвсем тайното вече намерение да "влезе в политиката". Той, както можем да се досетим, смята, че ще бъде по-добър управник от Бойко Борисов. Да не дава Господ да избирам между Сл. Трифонов и Б. Борисов, защото, повярвайте, ще предпочета, за свой ужас, Борисов. Във всички случаи не бих могъл да предпочета онзи, който превърна сквернословието в доходен бизнес. Той е един от първите, които трябва да бъдат изгонени от Храма.
Казах, но не знам дали си спасих душата или тъкмо напротив.