Скоро ще разконсервират Фобос

Наталия Ячменикова

Руските учени, по думите на ръководителя на "Роскосмос" Владимир Поповкин, трябва да се концентрират върху изучаването на галактиките, процесите, ставащи в космическото пространство, другите планети, търсенето на извънземен живот. При това научният Космос остава приоритет и в международното сътрудничество. Това още веднъж бе потвърдено на последната среща на ръководителя на "Роскосмос" с генералния директор на Европейската космическа агенция Жан-Жак Дорден.
Отговаряйки на въпрос на "Российская газета" за научните перспективи, Владимир Поповкин подчерта: "Вече са избрани пет направления и са необходими още 1-2 месеца, за да се определим и да изберем едно интересно и най-важно. Това трябва да бъде съвместен проект с най-дълбока интеграция. В края на ноември ще обявим това едно основно направление, по което ще действаме заедно."
Всъщност най-скорошното "научно" изстрелване вече е съобщено. В началното на ноември ще стартира автоматичната междупланетна станция "Фобос-Грунт", която трябва да достави на Земята образци на почвата на спътника на Марс. И може уверено да се каже, че това няма да е просто поредното изстрелване на ракета-носител с космически апарат. Прекалено дългоочакван за науката ни беше проектът "Фобос-Грунт": Русия се готви за скока в далечния Космос не една година. Изстрелването се планираше още през 2009-а. Тогава обаче Руската академия на науките и Федералната космическа агенция решиха да отложат полета с две години. Основната причина - необходими бяха допълнителни тестове на апарата "Фобос-Грунт" и системите, за да се повиши надеждността им.
Днес обаче малцина помнят, че стартът беше предвиден още през 2005 година. Но и тогава, казват експертите, финансирането е попречило. А всичките набелязани дати за старта са астрономически - по време на най-благоприятния "прозорец", когато Марс и Земята са на максимално близко разстояние един от друг.
На станцията ще полети китайският спътник "Инхо-1". Когато тя се приближи до Фобос, "китаецът" ще отиде да изучава атмосферата на Марс, а "руснакът" ще кацне на Фобос, ще събере с помощта на специален манипулатор известно количество почва и ще тръгне обратно към Земята. Общото време на експедицията е три години. Какво смятат учените, че ще намерят в почвата на спътника на Червената планета?
Нито повече, нито по-малко, а т.нар. първородно вещество, от което се е родила Слънчевата система. Въпросът е в това, че  на такива малки космически тела, за разлика от планетите, няма нито вулкани, нито атмосфера, там веществото изобщо не се преработва. То е същото, каквото е било в момента на раждането му, в него всъщност е записана историята на цялата Слънчева система.
Сега космическият апарат вече е сглобен и е изпратен за вибрационни изпитания. Няколко седмици ще го друсат, създавайки "най-драконовски условия".
Мястото за кацането на Фобос е определено. От няколкото варианта учените са избрали район в екваториалната област на страната на спътника, която постоянно е обърната към Марс. По думите на специалистите кацането на междупланетната станция повече ще прилича на стиковане: апаратът ще се хване за Фобос и със специалния манипулатор ще събере почва. Трябва да се каже, че учените дълго време са спорили каква почва да вземат - от повърхността или от дълбочината. Спрели се на първия вариант.
Апаратът с образците почва ще се върне на Земята, а уникалният научен комплекс ще остане на орбита и ще продължи научните изследвания на Фобос и Марс. По думите на учените проектът "Фобос-Грунт" може би е най-сложният от всички, създадени по-рано.


"Фобос-Грунт" ще бъде безпилотен космически апарат (тип спускаем модул), който ще изучава естествения спътник Фобос и ще върне проба от почвата му на Земята. Името на сондата е съставено от двете основни характеристики на мисията: "грунт" в този контекст означава почва (проба от която ще бъде върната на Земята) и "Фобос", което очевидно идва от дестинацията на мисията. Космическият апарат ще изучава и самия Марс, включително неговата атмосфера и пясъчните бури, плазмата и радиацията на планетата.
На "Фобос-Грунт" ще лети и българска апаратура. Нашият инструмент ще се казва "Люлин-Фобос" (дозиметър, изучаващ космическата радиация).