Скопие се оплете в червените си линии

РС Македония сама си тръшна полуотворената българска врата на преговорите за еврочленството. Такъв извод се налага от приетата от Собранието (парламента ѝ) резолюция за държавните позиции в преговорите със страната ни. Или за "червените линии", които Скопие смята, че не бива да престъпва.
Самата резолюция бе разработена и предложена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Показателно е, че за резолюцията са гласували и партиите от управляващата коалиция, включително социалдемократите на премиера Зоран Заев. Фактически Собранието задължава всяка едно правителство в Скопие да преговаря със страната ни от 8-те опорни точки на резолюцията.
Нашата общественост вече е запозната с тях. Политическа им натруфеност, гръмкост и научна претенциозност не е нещо непознато и разбираемо пораждат иронични усмивки, защото от тях се носи дъх на комплексарщина.
Този път обаче и нещо ново в позицията на Скопие, макар че то е продължение на същата тази линия да докаже псевдоправотата си от нивото на научния Олимп. Новото е един термин, с който РСМ се гласи да постигне стария замисъл: да отмъкне част от българската история. Да ни щракне капана на един нов Ньой, макар и не на земи, а на национална памет и минало. С този термин РСМ вкарва и историческата наука в клопката на фалшификациите. Та терминът е АВТОХТОННОСТ. "Да се зачитат безрезервно откритията на македонските обществени, хуманитарни и културоложки науки във връзка с автохтонността на македонския народ и неговият исторически, езиков, културен и религиозен континюитет", гласи 2 точка от резолюцията. Не бързайте да разсмивате околните с вицове, че Скопие само признава населението си за туземско. Да, справките показват, че под автохтонно население се разбира местното, туземското население. Аборигените, например, са автохтонното население на Австралия.
Но този термин има и по-широко значение, в смисъл на първичен, коренен. И използвачите му гонят внушението, че днешните славомакедонци са наследници на коренното племе македони  и на славните завоеватели Филип и Александър Македонски от IV век преди новата ера. Те са античното население на тези земи и следователно би трябвало да имат приоритет при споровете за идентичността с други етноси. Каквото предимство имаше Атина в 30-годишния спор със Скопие кой е по-автохтонен.  
Само че след смъртта на Александър Македонски се разпилява не само държавата му, но и самото племе македони. То се премества по други места, претопяват се с други етноси и за 24 века няма как от тях да е останало нещо не само като език, култура, традиции, вяра и обичаи, но и като отделни човешки единици.
Обратното е историческа измама, което обаче съвсем на пречи на днешните славомакедонци от РСМ да блъфират с нея. Всъщност резолюцията с нейната теза за македонската автохтонност е нещо като праисторическа телепортация с 2400-годишна давност.
И понеже с Атина телепортацията се провали, защо сега тя да не се пробута срещу София? Защото българите не са автохтонни. Те са пришълци над хилядолетие по-късно от тюрко-монголски и татарски произход, както твърди зомбираната пропаганда край Вардара. Съответно нямат и право да претендират за онази част от 1300-годишната им история, която е била свързана със сегашната РСМ. Нищо, че като исторически обхват тази част е в пъти повече от властването на баща и син Македонски и от двата или трите века, което историята бе отпуснала на изчезналото впоследствие племе македони.
Комичното е, че понеже нямат друга идентичност извън българската и отчасти извън сръбската и гръцката история, днешната РСМ се напъва да търси идентичността си в античното телепортиране.
За разума това е комично, но край Вардара смятат да разиграят антибългарската автохтонност, при това не само за домашна, но и за международна употреба. Белким под глобален натиск България клекне и се откаже от историческата истина и справедливите си искания. Явно в Скопие разчитат, че щом македонският етнос е коренен, първичен, а българският не е, следователно историческите процеси и личности по общите земи трябва да бъдат признати именно като македонски, а не български. Нищо, че над две хилядолетия автохтонният македонски етнос не е имал държава, чрез която да се утвърждава в региона - за разлика от "некоренния" български етнос. Точно заради автохтонната опорна точка Скопие вижда основание да се отрече от постигнатата договореност, че Самуил е български владетел. С нея РСМ ще пробутва нова "научна аргументация" и срещу българското Средновековие, и срещу покръстването, извършено от българския цар Борис Първи, и срещу българската роля за славянската писменост, и така до 19-20 век и личности като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и изобщо до общата история. Всички те трябва да бъдат приписани като наследство на РСМ, защото 1300-годишната България не е автохтонна.  
Българският преговарящ по историята проф. Ангел Димитров вече спомена, че колегите му Скопие настоявали за мултиперспективност и мулкомплексност в преговорите.

Какъв само кич от думи!

Зад тях обаче се крие коварният, макар и плиткоумен замисъл да се търсят няколко гледни точки за дадено историческо събитие, но не от научни, а от други подбуди. Сега виждаме, че тезата за македонската автохтонност явно обогатява фалшификациите на мултикомплексността.
Всъщност резолюцията изглежда комична не само с тази теза. В същата точка се говори за исторически, езиков, културен и религиозен континюитет на македонския народ, в друга пък точка, се говори, че "македонската идентичност черпи своята легитимност от многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език".
Като държи на контюинитета (или на приемствеността и неразривната връзка между явления), защо върхушката в Скопие я погазва, като отрича и общата история, и българския произход на етноса и езика си? Защо не признава констатацията на руския проф. Павел Милюков, който е и участник в международната Карнегиева анкета (1913 г.), че до 70-те години на 19 век никой в Сърбия или Гърция не е оспорвал, че в Македония живеят главно българи? Защо отхвърлят документите, че до 1945 г. славянското население в съвременната РСМ се е самоопределяло като българско, че като такъв се е определял през 1916 г. и самият Кръсте Мисирков, наричан в Скопие баща на македонския език? Защо отричат, че двама от лидерите на създадената след 1945 г. югославска Македония Павел Шатев и Панко Брашнаров са се чувствали през 1912 година като българи, защото са подали молби до Българската Екзархия да бъдат назначени за учители с преподаване на български език. Върхушката в Скопие хем иска континюитет, хем го отрича, отхвърляйки историческата приемственост. И колко ли са уникални македонските нрави и обичаи, след като навремето исторически личности и обикновени жители на областта Македония без никакви проблеми с езика, обичаите и преданията са живеели в Мизия и Тракия, другите две части на българския етнос?
В крайна сметка резолюцията изглежда не само комична, но и глупашка, защото е пълна с противоречиви несъвместимости и най-вече защото РСМ

сама си блокира пътя

към заветната уж цел за влизане в ЕС. От посещението на Зоран Заев у нас миналия месец и от контактите на външните ни министри става ясно, че Скопие поема ангажимента да изпълни основните български искания: да снеме претенциите си за малцинство, да задейства процеса на реабилитация на жертвите на титовия режим, репресирани заради българското им съзнание, да адаптира учебниците за обективно отразяване на общата ни история, премахването в тях на гледни точки, както и на табели и надписи, насаждащи омраза към страната ни.
Но това бе станало преди резолюцията. Така че след нейното приемане правителството на Заев едва ли ще дръзне да изпълни поетите към страната ни ангажименти. А всъщност тези ангажименти са истинските червени линии, които РСМ не би трябвало да престъпва, щом иска да се види в ЕС и да се отърси от барутното наследство на балканското минало.
Ето защо не по-малко нелепо звучат някои внушения напоследък от София за уж необходимост от по-гъвкав и по-компромисен подход. Да оставим настрана явната грешка на езика, която кандидат-премиерът Пламен Николов допусна с Преспанското споразумение. Той обаче заяви, че "няма да се провежда линия на конфронтация" с РСМ. Ако под това се разбира да не се предявяват допълнителни искания към Скопие, ще е добре. Но как да не се противопоставяш срещу псевдонаучния исторически подход на югозападната ни съседка или пък срещу антибългарската омраза, която се сее там! Това ще означава, първо, да заемеш антибългарска позиция и второ, да станеш съучастник на предизвикващия присмех подход на РС Македония.