Скептицизъм за Г-7

Тазгодишната среща на Г-7 остави противоречиви впечатления и не можа да избегне старата слабост на групата за двойните стандарти.

Да, има решения, които заслужават приветстване, но отношението ѝ към редица проблеми буди скептицизъм.

Първо, Групата е поела ангажимента да осигури около 40 трилиона долара, за да могат страните от Третия свят да "настигнат богатите в областта на инфраструктурата". САЩ, например смятат, че те могат да бъдат осигурени чрез частния сектор. На всички е ясно, че инициатива е контра на китайския проект "Един пояс, един път". Като знаем практиката на Запада, тази инициатива едва ли ще се реализира безкористно. Опитът показва, че обикновено Западът дава помощ срещу политически ангажименти: например за налагане на либералната демокрация, на правата на сексуалните малцинства, за изритването на държавата от икономиката, ограничен обществен контрол над пазара и пр. Докато Китай дава кредити и друга помощ, но е известно, че в замяна не поставя политически искания и не настоява местни компартии или изобщо леви сили непременно да влязат в управлението. Пекин просто иска да се изпълняват финансовите или икономическите задължения към него.    

Второ, Г-7 се зарече да работи срещу "непазарните политики и практики, които подкопават справедливото и прозрачно функциониране на глобалната икономика". Само дето глобалната икономика функционира несправедливо и непрозрачно благодарение именно на най-богатите страни. Доказателство са и небивалото неравенство в света, и укриването на данъци, и законите, облекчаваши именно имотните.     

И трето, спрямо Китай и Русия Г-7 постоянно говори за демокрация, човешки права, върховенство на закона, свобода на медиите и други подобни ценности, представяни като светая светих на съвременната цивилизация. Но никъде не споменава за една ценност, без която светът днес нямаше да се състои от 193 страни, които влизат в ООН: това е националният суверенитет. Г-7 се държи така, сякаш държавите нямат право на суверенитет или поне той не е висша ценност. В последните години обаче САЩ, Великобритания, Франция и Германия панически наскачаха срещу лансираната от самите тях намеса в техните избори. Значи все пак признават суверенитета, но само когато той е техният.