Сказание за хан Тервел

Антон Дончев

Когато хан Тервел седнал на престола в Константинопол наред с императора Юстиниан Безносия, Тервел си помисли: "Баща ми Аспарух трябваше да седне на този престол, не аз."
Да, нито Кубрат, приятелят на Ираклий, нито Аспарух, победителят на Константин Брадатия, седнаха на престола в Константинопол наред с императора, а седна Тервел, син на Аспарух, син на Кубрат. Но то беше все едно дали короната на кесар пое Кубрат или Аспарух, защото четиридесет години след като Кубрат бе крачил по константинополските улици, старите хора казваха, щом като видеха Аспарух: "Това е възкръсналият Кубрат." Защото Тервел беше също така висок и тънък и със същото гладко лице. Само че очите му бяха жълти.
А стана това така, защото Юстиниан Втори бе свален от престола и с отрязан нос, бе заточен в Херсон, където се сроди с хазарския каган, но се скара и с херсонци, и с хазари. Тогава и Херсон, и хазарите решиха да го погубят, но Юстиниан подири помощ от Тервеловите братовчеди, които водеха кубанските и донските болгари. Те изпратиха Юстиниан при своя братовчед Тервел в Дунавска Болгария.
Юстиниан говореше и обещаваше, а Тервел мълчеше. И Тервел се съгласи да му помогне, защото Юстиниан обеща да даде земя на юг от Хемус и разбира се, да заплати богато със злато и сребро за помощта. И Юстиниан се държеше с Тервел като с брат и скриваше истинския си нрав. А за да се разбере какъв беше нравът на Юстиниан, ще разкажа ето кое.
Когато Юстиниан бягаше от хазарите с болгарски кораб, жестока буря го настигна на юг от Крим. И негов верен спътник, като усети, че бурята е пратена от Бога заради неизброимите Юстинианови злодеяния, посъветва Юстиниан да обещае пред Бога, че ще прости на виновниците за изгонването му от Константинопол. А Юстиниан рече: "Да ги простя ли? Нека морето ме погълне ей в тоя миг, ако пощадя когото и да било."
Тъй Тервел тръгна срещу Константинопол начело на петнадесет хиляди славяно-българи и с него Юстиниан с шепа ромеи. И до Тервел вървеше брат му - петнадесет години по-млад, една глава по-нисък, със златна коса като разлят по главата и по плещите пчелен мед, но със същите жълти очи. Вървеше и майката на двамата братя в закрита колесница, защото искаше да види стените на Константинопол. Княз Слав не дойде.
А император Тиберий прати срещу Тервел една след друга три войски, но Тервел ги победи.
И болгарската войска спря под стените на Новия, втори Рим, двадесет и пет години след като ромеите признаха болгарската държава. Юстиниан, застанал пред стените, протягаше ръце към обсадените и като обещаваше да им прости, обявяваше им всякакви награди. Но обсадените му отвръщаха с проклятия. И Юстиниан с бяс пипаше златния си нос.
И славяните се смееха, а болгарите мълчаха. И славяните снеха ризниците си, та се изкъпаха в топлото море, а болгарите разседлаха конете си. Ден не измина, когато пред крепостната стена се разляха насипите на три стана, увенчани от нанизи коли. Болгарите и славяните изклаха хиляди глави добитък и наметнаха с кожите им колите си. А в средата на средния кръг насипаха могила и върху могилата разпънаха хан Хубратовата жълто-червена шатра, в която влезе хан Тервел. На втория ден славяните разтовариха дългите волски коли, влачени от по шест и дванадесет вола, и свалиха от тях дяланите греди, всяка по-дълга от най-високата мачта на римски дромон. А болгарите разгоряха ковачници и почнаха да нажежават железа. И още преди вечерта се очертаха чудовищните скелети на славянските обсадни кули.
На третия ден хан Тервел полетя с коня си към стените - но дори един конник не го последва - и от много далеч, когато никой не очакваше, метна копието си и го заби в Златната порта на града. Копието остана да трепти, а ханът обърна коня си и се върна в шатрата си. И ромеите на стените млъкнаха.
На същия трети ден славяните изпраха ризите си и ги проснаха да съхнат и да се избелват на слънце, та полето заприлича на градина с бели цветя. А това говореше, че славяните се готвят за битка и искат да умират с бели ризи. И градът изтръпна.
На третата нощ Юстиниан влезе в Константинопол начело само на сто болгари и сто славяни, но избрани човек по човек от самия хан. Влезе не през врата, а по течението на рекичката Лик, която през подземие преминава под крепостните стени. И докато болгарите и славяните се биеха със стражата, ромеите на Юстиниан отвориха Златните врати и хан Тервел влезе в Константинопол.
Тъй болгарските и славянските стотни застануваха по константинополските площади. И славяните, като разкъртиха плочите, забиха колове и завързаха в кръг конете си, но болгарите седяха и лежаха, като затъкваха юздите на конете в поясите си. А в средата на площадите славяно-болгарите накладоха огньове и ако ромеите не им даваха дървета, сечаха дърветата по улиците. Не влязоха в ни един дом и не докоснаха ни една ромейка, защото хан Тервел мълчеше, но гневът му беше мълчалив и ужасен.

И в Хризотриклиния на Свещения дворец Юстиниан вдигна престол до своя престол и Тервел се качи на престола. И наметнаха на плещите му императорска хламида, и сложиха на главата му императорска корона. И го обявиха кесар на Свещената империя на римляните, ще рече - цар, втори след римския император, който е единствен във Вселената.
И Тервел стоеше на престола в Хризотриклиния - Златната палата - в залата с осем стени. И върху короната му падаше река светлина от шестнадесет прозореца. И върху гладкото му лице играеха зелени отблясъци от зеленомраморни колони и червени отблясъци от пурпурночервени фригийски колони, и златни отблясъци от свещници, полилеи и кандила, и от златна мозайка. А светците по стените невъзмутимо гледаха празния трон, върху който лежеше разтворено Светото евангелие. Към Тервел гледаха и Христос, истинският цар, и Божията майка, изписани и издълбани върху двете сребърни врати, които водеха към градината и площада пред двореца.
И вратите се отвориха. Цялото множество, събрано пред вратите - светнало от злато, коприна и скъпоценни камъни, цялото множество падна на колене, а после се просна по очи, ослепено от блясъка на двамата господари. И Юстиниан, и Тервел сияеха в дъното на златната пещера, която изглеждаше полутъмна наред с огрения от слънце двор. И множеството запя с устни, допрени до нагрените плочи на двора: "Многая лета..."
А Тервел помисли: "Не аз, но ти, татко, трябваше да седнеш на престола."

И още от първия ден Тервел взе да търси следите на Аспарух из Константинопол, както Аспарух бе търсил следите на Кубрат. И при Тервел дойде престарял човек и каза, че е патрицият Вон. И разказа на Тервел, че преди повече от шестдесет години бе ходил при дядо му Кубрат. А преди това Мартина, вдовицата на император Ираклий, бе поискала от името на своя син Ираклион помощ от Кубрат. И Вон видя мачтите на безброй кораби във Фанагория, и премина през насипите на три тумена, докато спря пред Кубрат. И Кубрат му каза, че тръгва на помощ на Ираклиевото семе. Тогава Вон му подаде сребърно ковчеже, а като го отвори, Кубрат видя вътре две изсъхнали и почернели парчета месо. Вон му бе казал: "Това е езикът на Мартина, а това е носът на Ираклион." И Вон разказа на Тервел, че дълго се бяха взирали един в друг - той, младият ромейски патриций, и другият, великият болгарски хан, и накрая Кубрат бе разбрал, че помощта му е закъсняла.
- Да, още Кубрат можеше да седне на този престол и да се нарече кесар.
И Тервел най-после проговори и каза на патриция Вон: "А ти виждал ли си баща ми Аспарух?" Вон му каза: "Сложи пред себе си огледало и се погледни. Ето такъв бе Аспарух, когато ходеше из Константинопол." И заведе посред нощ Тервел на Хиподрома, та му показа статуята на Кубрат и му каза: "Всички мислеха, че е изваян Аспарух." И Тервел видя себе си.
Тогава Тервел заведе Вон при майка си, а тя остана в стана извън стените, защото не искаше да влезе в града. И с нея остана меднокосият брат. И Вон разказваше на майката за младия Аспарух, и тя го разпитваше. Тервел само мълчеше. И сърцето му плачеше за баща му Аспарух, който загина далеко от Плиска, та синът му не го видя мъртъв. И все очакваше да се вдигне завесата на шатрата и Аспарух да прекрачи към него.
(откъс от новоизлязлата книга "Хан Тервел", Антон Дончев, Васил Гюзелев)

Художник Васил Горанов