Скъпото излиза солено

Емблематично за столичани място в центъра на града изчезна преди повече от две години. Книжният пазар на площад "Славейков", асоцииран от някои с битак, бе сбутан на по-скришно място в съседство, докато някой общински ръководител реши каква да е съдбата му.

Появиха се идеи да изчезне, да се редуцира или да се трансформира в нещо по-иновативно. Месеци бяха нужни, за да изкристализира виждането, че модернистичният изглед на новата книжна борса ще бъде пресъздаден чрез полупрозрачни шандове, подобни на страници на книга, под новите перголи на ремонтирания площад.

Усъвършенстването обаче има цена. Тя е близо 40 000 лева за всеки от седемте щанда, които ще изградят новия книжен пазар. Толкова струва половин едностаен апартамент в София, селска вила, нов автомобил... 

Книгата ли стана толкова ценна или някои хора парите за нищо ги нямат? Златните клетки ли са еталон за чиновническото отношение към науката и духовността?

Явно и този път от Столичната община действат на принципа, че евтиното излиза скъпо. Сигурно затова залагат на скъпото от самото начало. 

Предпазвайки се от евентуални обвинения в стиснатост и провал, администрацията стриктно върви към друг предизвестен завършек. У нас скъпото често излиза не по-качествено, а още по-скъпо. Особено, в конкретния случай, ако има пряка връзка между проекта и злополучния ремонт на ул. "Граф Игнатиев". Добре помним колко ни струваше той, как протече и завърши, каква цена плащат всички, докоснали се до него - фирми-изпълнители, подсъден зам.-кмет по транспорта, столичани, които минават всеки ден през зоната. Паметта ни пази и спомени за пейките в района, които също излязоха на баснословни цени. А след като за тях се дадоха по 10 000 лева, защо за новите щандове да не се намерят по 40 000? 

По стара традиция целият проект за бъдещата визия на тази част от пл. "Славейков" остана в неизвестност до последно. Общинските съветници бяха запознати с него само няколко дни, преди да се наложи да го гласуват. Гражданите все още нямат достъп до разчетите, документите с визуализации и конкретните намерения. 

Доволни ще бъдат поне онези естети, които оплюваха мизерията на стария пазар, кашоните от банани и километричните найлони, опасващи импровизираните сергии. Изтънченият им вкус ще се радва на модернистични интерпретации, без да се интересува дали бъдещите продавачи ще могат да си позволят наемите на скъпите сергии. Важното е да се дадат едни пари и да се отреже пътят към старото, архаичното пазарище.

Същото, което някога превърна площада в притегателен център за ценителите на книгата и за търсачите на съкровища.