Скандален беше този избор!

Георги Иванов
 

Уважаеми сънародници,
Реших да споделя с вас поредния грандиозен фарс, спретнат ни по много добре подготвен сценарий от безценните ни управници. Дори продуцентите от Холивуд биха им завидели. На помпозното му начало беше свидетел и целокупният български народ. Става въпрос за много рекламирания конкурс за директори на училища - държавни и общински. Уточнението е важно, защото парите за финансиране на тези институции, в които се обучават НАШИТЕ деца, излизат от НАШИТЕ джобове.
Много трудна и сложна задача се оказа това образование. Колко правителства, колко министри се пробваха и все не става и не става по-добре. То не бяха лозунги по предизборни кампании, то не бяха нови програми, то не бяха реформи, че накрая си приеха и безумен нов закон (прочетете го, много забавно четиво е - дано схванете великата идея как ще се оправим, защото аз не успях). Държавата не си мръдва пръста за тоя свой "приоритет", а го даде на политиците и кметовете лично да се облагодетелстват от него.
Та, за директорите. Учудваща е случайността, че заедно със смяната на министри и зам.-министри, с влизане в сила на новия Закон за предучилищно и училищно образование

изведнъж масово в цялата страна директорите бяха отстранени

извинете - дойде им време за пенсия. Хората, благодарение на които в последните години, въпреки всички опити да се затрие образованието, се дължи оцеляването на училището. Хората, които вместо да преподават и да се грижат за изпълнението на целите в образованието, се превърнаха в мениджъри, финансисти, адвокати и какви ли още не. И наистина се справяха, въпреки всичко, и то - добре. Но явно много започнаха да разбират и другите игри, и станаха неудобни. Започнаха да се месят и да недоволстват, да защитават интересите на училищата си и да искат подобряване на условията в обучението и в учебната среда. И набързо се оказа, че са станали за пенсия. А най-логичният ход беше тези хора да останат поне още една година, за да въведат успешно новия закон, защото е ясно, че по-подготвени за това от тях няма. Но уви! Оказа се, че те са с остарели разбирания, неразбиращи новите идеи, ако съдим по редица недомислени изказвания на новия зам.-министър, който явно много обича да се снима, защото основно се изявява като медийна звезда.
Та, неговата идея за новите директори била да няма заемащ поста на възраст над 35 години (в София това вече е факт - от всяка група на явяващите се навсякъде е избран най-младият, независимо какво е показал). Т.е. търсят се хора с минимален опит, които още не са станали дори учители, защото учител, да не говорим добър, не се става за 2-3 години. А ако не си придобил опит в образованието, няма как да видиш неговите потребности, още по-малко да го управляваш. Няма как да стане с

хора, които още нищо не знаят, но са болезнено амбициозни

да управляват и затова са готови на всичко, най-вече да слушкат и да изпълняват каквото им наредят. Е, има изключения, да не бъдем толкова крайни. Всъщност не са виновни младежите, защото у съвременното поколение няма изградена правилна самооценка и те са с твърдото убеждение, че щом са работили 9 месеца, вече са много компетентни и заслужават поне увеличение на заплатата. И си го искат това увеличение. Така се прави! Но ако това е стратегията на новото министерство за спасяване на образованието, май е по-добре да купим на собствените си деца еднопосочен билет за чужбина без право на връщане, докато не е станало късно.
Интересен е въпросът защо е толкова важно да бъдат контролирани директорите. Едва ли отговорът се крие в стремежа за по-високи образователни резултати. Причината явно е доста по-прозаична.
А сега - за начина на избор на новите директори. Естествено, че по закон тази длъжност е конкурсна. И се проведе кандидатстване по документи. Тук учудващо всички бяха допуснати до писмен тест, но нека приемем, че всички са били с изрядни документи. Последва обаче писменият изпит, на който стана свидетел цяла България. Помпозно представление в СУ, на което присъстваха медиите и го отразиха, като че ли отразяваха президентски избори. И тук МОН се бяха постарали в пиара. Възниква обаче пореден въпрос без отговор: защо изпитният вариант беше само един, а уж трябвало да са три? И, ако са били три, кой и къде изтегли този? Не е ли редно поне за очи вариантът да бъде изтеглен в залата от някой кандидат? И защо изгониха медиите от залата? Има ли какво да се крие?
Изненадата обаче дойде после.

За няколко часа стотици писмени работи

бяха проверени и кандидатите бяха извикани лично да си получат резултатите. Уж в новия закон основополагащ принцип е ПРОЗРАЧНОСТТА - във всяка дейност в училището, във всяка дейност на директорите и педагогическите специалисти, прозрачност при класирането на учениците - с броя постигнати точки, закачени навсякъде на видно място и т.н. А за директорите - не. А възниква и друг въпрос - защо не публикуваха веднага резултатите, а ги раздаваха лично и защо, след като по-късно ги публикуваха, не написаха постигнатите точки? Явно, колкото по-малко се знае за конкурса, толкова по-добре. Защо училищата са длъжни да обявяват точките на децата, а МОН и РИО не са длъжни?
Тук следва поредната приятна изненада - абсолютно всички явили се кандидати са издържали писмения изпит! Е, хайде кажете, че българинът не е гениален. За 14 дни всичките около 470 човека назубриха цялата нормативна база, отделно N на брой финансови, икономически, здравни, политически и всевъзможни други придружаващи закони. И успяха да се справят блестящо. То бива късмет, но чак пък толкова... А може би причината е друга - или критериите са занижени, за да могат да минат на всяка цена определени хора, без много да четат, или е имало схема като в системата за вземане на шофьорски книжки. Добър повод за размисъл.
Продължаваме нататък. Интервютата. Те се провеждат за всяко училище поотделно. Винаги досега един кандидат се е явявал само за едно училище. Логично е. Човекът се кандидатира за директор на училище, което познава, има стратегия за неговото развитие, има изградена концепция с какво може да допринесе за това развитие. Тази година

един кандидат имаше право да се явява за всички училища

А те бяха много. Каква стратегия може да има човек, който се явява за всичките? Дали е възможно да ги познава толкова добре, че да може да ги управлява. Или просто на всяка цена иска да стане директор? Много полезно за съвземането на българското образование! Но прозира и една друга замислена схема, която, гледана отстрани, този път е напълно прозрачна. Пускат се всички, дава им се възможност да се борят за всички училища, за да се размият нещата и да не се разбере кои са определените предварително хора, които ще заемат местата. Те също са подучени да пишат повече училища, за да не бие на очи, пък вече впоследствие ще се разпределят конкретно кой къде. Ролята на масовката наоколо е много важна. Нещата трябва да са изпипани, за да не стават гафове. Хитро, нали?
И тук идва ролята на комисията. Да отбележим, че комисията е само една, с едни и същи членове, които

изпитват непрекъснато 8 дни, сутрин от 8:00 вечер до 20:00 ч.

по график. Изморително, а? Тогава защо ли е само една, а не са повече? Едва ли причините са финансови. Мисля, че този въпрос има еднозначен отговор! За по 3-4 училища на ден кандидатстват средно по 15 души. Тези 15 души за едно училище ги изпитват общо за два часа, защото няма много време - идват кандидатите за другото училище. Грубата сметка е, че един човек го изпитват за около 10 минути, ако не се явят всички кандидати, може и за 15. Дали това време е достатъчно за установяването на управленската компетентност?! Или просто няма никакво значение - важното е да отчетем, че е проведено интервю. И отново въпросите са свързани с цитирането на нормативната уредба. Казуси за справяне в конкретна ситуация няма. И да не знаеш наизуст нормативната уредба, можеш да отвориш книгата и да прочетеш, важното е да знаеш как да решиш конкретен проблем бързо и адекватно, иначе изобщо няма значение за кой член от закона не си се сетил. Дотук с полезността и обективността на явяването пред въпросната комисия. Интересно е за какво си говорят членовете й с определените вече хора, защото те са наясно кои са - сигурно за това как са прекарали почивката, докато останалите наивници са се потили да четат, или за новия магазин в МОЛ-а; ако са по-интелигентни, може и за времето. А някои от тях може и въобще да не са явили на интервю - кой ще разбере в тази навалица! Останалите в по-голямата си част получиха пренебрежително и обидно отношение, отегчени и сърдити физиономии от комисията. Интересно, дали ако на членовете на комисията им зададеш въпрос по нормативната уредба извън тези, които са си подготвили, дали ще могат да отговорят?
Накрая си получаваш резултатите отново без всякаква прозрачност, не се обявяват публично, разбираш само кой е спечелил, без да знаеш ти къде си като резултат, поне за лична информация. Накрая не можеш и да обжалваш, защото законът ги защитава, в тези случаи не важи и 14-дневният срок. Защо ли? Можеш да възразиш в рамките на три дни - но срещу какво, като няма нищо черно на бяло. Много удобно, нали? Правата са едностранни!
Ех Родино, не се научихме, че няма надежда, толкова дълбоко спим!
Та, уважаеми сънародници, пак се вързахме на поредния фарс на управляващите. Местата за директори отдавна са разпределени - още преди да пенсионират старите, между герберите, реформаторите и синдикалистите. В Благоевград е разпоредено от министъра, че 5-те места са за герберите и вече е факт. А по закон училищата не могат да проповядват политически идеи, защото трябва да са аполитични, в полза на обществото. Какво остава за самите директори!
Ще има ли някога воля някой наш политик да постави националните интереси над низките си страсти да си напълни джобовете и да се прави на важен и значим, за да прикрива комлексите си на дребен човек? Човекът е ценен, когато съумее да живее така, че да го помнят бъдещите поколения и да се водят от идеите, които е запалил и от делата, които е извършил за народа си. Всичко останало е преходно и нетрайно. А ние търпим и мълчим. Да не забравяме, че става въпрос за нашите деца! Че единствено образованието ни е запазило като нация! Поне него да се опитаме да спасим, още не е късно!
А на печелившите, честито! Можете да се гордеете с честната си победа. Дано си е заслужавало, поне за вас, защото образованието определено отново беше омерзено и за пореден път загуби.
------------------
Този материал бе получен в редакцията по пощата. Бихме публикували и други впечатления на участници в конкурсите.