Скакалци на ята опоскват всичко

•  Комедията на Ст. Л. Костов е стряскащо актуална
•  Сатиричният патос явно не е по силите на "Комиците"

Ако случайно сте пропуснали поредната серия на "Столичани в повече" или петъчната среща с "Комиците", спокойно можете да компенсирате тази липса със спектакъла "Скакалци" в Сатиричния театър. Както остроумно се изрази една колежка по театрална критика, представлението на режисьора Богдан Петканин е като машина на времето, която по магичен начин е пренесла "столичаните" в началото на 30-години на миналия век и ги е "спуснала" в една тъжно позната за всички ни сега съвременност, когато корупцията е иронично провъзгласена за най-развития отрасъл в икономиката. Нагласени търгове, безогледна корупция, залагане на семейна и лична чест в името на печалбата, изнудване от страна на контролните органи, просто келепирджийство - все познати картинки и образи. Явно откакто великолепният сатирик Ст. Л. Костов е написал комедията "Скакалци", а това се е случило през 1931 г., нищо не се е променило. Господин Проданов, собственик на фабрика за траверси, е принуден да подкупи цял куп инженери, инспектори, контрольори и прочие "скакалци", само и само да кажат въжделеното "да" на продукцията му.
Продължението на историята за това как скакалците налазват и опоскват всичко е поверено на актьорите Христо Гърбов, Христина Апостолова, Десислава Бакърджиева, Ненчо Илчев, Любомир Нейков, Албена Павлова, Стоянка Мутафова, Маргарита Хлебарова, Васил Драганов, Август Попов, Петьо Петков, които с очевидно затруднение "излизат" от познатите си телевизионни образи и съвсем явно трудно "влизат" в ярките театрални характери, създадени от Ст. Л. Костов. Някогашната гневна сатира на обществото, на провалената му нравственост, на алчността и безочието в отношенията между хората, заложени в пиесата, сега в спектакъла на Богдан Петканин (копродукция на Сатиричния театър и "Дрийм тийм прадакшънс") са се превърнали в елементарна и твърде безвкусна комедия, в която смехът е предизвикан от най-семпли физически действия. Очевидно е, че сатиричният патос не е по силите на "Комиците", колкото и да им се радва част от публиката. Тъжно и жалко е това, което се вижда на сцената - тъжно, защото сатира, написана преди повече от 80 години, е все така актуална и жалко, защото е поставена и изиграна с толкова принизен вкус.