Ситият на гладния

Почти на всяка спирка на градския транспорт може да бъде намерена листовка за студия и магични рецепти за отслабване. При отварянето на коя да е електронна страница човек попада на реклама за ефикасно (при това - почти на безценица) отслабване. А някой да е виждал информационна листовка за психологическа помощ?
Похвално е, че служебното правителство отпуска помощи на уязвимите групи хора. Похвално е, че то се зае с превенцията на самоубийствата. На всички е ясно обаче, че еднократните помощи не променят демографската ситуация, нито пък може да бъдат наречени борба с бедността. Едва ли може с помощи от по 50 или 65 лв. да бъде наваксано 4-годишното замразяване на доходите и методичното натрупване на масова нищета. Май иде реч само за замитане на пораженията от предишното правителство.
Междувременно държава и психиатри изкараха, че с начина си на отразяване медиите (всички под общ знаменател!) създали ефекта на доминото при поредицата от самозапалвания. Трябвало да информират публиката къде може да се потърси психологическа помощ при проблеми. Само че не се казва, че психологическата помощ и работата на психолога и на психиатъра струват пари. При това - много! Очевидно ситите забравят, че ако обезкураженият човек, останал без работа и доходи година-две-три, намери 40-50 или 80 лв., със сигурност ще ги даде за храна. Това би добавило повече оптимизъм към отчаянието му, колкото и скотско да прозвучи това за сития.
Разбира се, не ще и дума, че маниерът на медийно отразяване има огромно влияние върху фаталната крачка - самоубийството. Уважаващата себе си държава обаче, вслушвайки се именно в информациите от медиите и в гласа им, предприема адекватни мерки за опазване на живота и здравето на гражданите и провежда истинска политика за превенция на самоубийствата. При това не на самоубийствата въобще, а на онези, причина за които е обществената и икономическата обстановка в страната.