Системата е "люн-люн", не засяга само ГЕРБ

Татяна БУРУДЖИЕВА

Ако някой е пропуснал или си е правил илюзии по отношение на демокрацията в България, докладът на ЕК е полезно четиво за "приземяване". 22 години след емоциите и надеждите на 1989-а се озовахме пред констатации от типа - демокрацията е върховенство на закона и разделение на властите. Доживяхме да ни казват в прав текст, че всичко у нас става под натиска на Европа и силното недоволство на гражданите. Че липсва политика и сме се объркали в посоката.
Заключенията в доклада са толкова сериозни и еднозначни, че не дават много поводи за интерпретация. Въпреки това реакциите към него са нееднозначни. И точно затова си заслужава да коментираме случилото се. Защото

докладът на ЕК

е за България, за всеки българин, не просто за едно или друго правителство. И този път не бива да допуснем точно политиците да се измъкват с разните му там интерпретации. Става дума за това какво са свършили и какво не. Става дума и за това, че освен демонстрация на желание Европа очаква от нас резултати.
Първо, очаква се нашите политици и управляващи да започнат да работят. Не може резултати да има само благодарение на бдящите европейски наблюдатели или съвестните граждани. Никое общество не е постигнало напредък без сериозните и системни усилия на собствените си политици. И тези политици трябва да знаят какво правят, не само да казват, че искат да го направят. Онова, което ни дразни всекидневно - вие кажете, вие се разберете, ние ще го направим - доказва само, че правилно огромна част от българите са недоверчиви, че нещо ще се промени. Защото за промяната са нужни политици, за които битието не се изчерпва със заемането на постове и с усвояването на власт. Нужни са политици, които постигат резултати.
В доклада Европа ни казва - независимо от това как се приема механизмът за сътрудничество и проверка, той ще продължи да действа. Защото основно благодарение на него

сме добутани до някакви реформи

Въпросът сега е в сигурността на постигнатото. И тъй като "постигнатото" основно са закони и разни институционални структури и звена, това в прав текст означава - приложението им и конкретната им практика не водят до положителни резултати.
Най-лошото за нас е, че не само в наблюдаваните ключови области ситуацията е такава. Във всички сфери нещо е започнато и резултатите ги няма - излишно е да се изрежда, защото примерите са от "истинската" лютеница, през капацитета на администрацията, до здравеопазването и борбата с престъпността и корупцията. Ситуацията с пътищата ни като че картинно представя целия процес на политическа промяна - стремежът да се построят магистрали не може да скрие изядените от дупки улици, опасните съоръжения и лошото качество на асфалта. Щом има пари отвън, има и разкопки и строежи, знакови строежи и още по-знакови лентички. Какво се случва с всички останали "улички" - това е въпросът на българина. Защото за него Европа означава нови стандарти и начин на работа, с които

да се постигнат и нови резултати

А Европа ни каза на 18 юли - дали сме много пари, дадени са много правомощия, имате създадени организация, институции и закони, хайде да вземете и да постигнете и предвидените резултати. Тези резултати са важни, защото те ще създадат гаранции за равенство на всички пред закона и ще ограничат престъпността и корупцията - двата основни потока, през които се източват парите на данъкоплатците към частни джобове.
Второто, което каза докладът, е, че България трябва да има съдебна власт - ефективна и независима от политически влияния и натиск. Тук констатациите са толкова тежки, а изказаните опасения от действията на настоящата политическа власт толкова директни, че на човек му става истински неприятно, че е българин. Не знам дали е имало друг случай на използване на подобен език от еврочиновници. Обикновено се налага да коментираме езика на българските политици или по-скоро тежките им пропуски в политическата им комуникация. Може би затова и Европа

си е позволила този нехарактерен стил

дано в България я разберем какво ни казва.  Но самият факт на използване на език, лишен от всякаква дипломатичност, е твърде важен, за да се пропусне. Най-вече от управляващите днес. За тях докладът трябва да е категоричен - сътвореното от Цветанов по отношение на съдебната система е недопустимо. Нещо повече - онова, което предстои да се случва, ще бъде следено внимателно и подготовката за него не дава добри индикации. По отношение избора на нов главен прокурор и нов ВСС се изискват прозрачни процедури, конкуренция на компетентни кадри и категорична липса на политически натиск. "Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система", казва докладът. И по-нататък: "Сега действащата система не гарантира професионално развитие на магистратите според професионалните им заслуги, нито надлежно вземане под внимание на въпроси, касаещи етичното поведение." По-ясно едва ли можеше да ни се каже. Остава управляващите да го чуят и - още по-важното - да се съобразят с казаното.
Третото, което четем в този доклад, е, че макар България да инвестира значително в борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, налице са само ограничени резултати. Напредък се оказва, че има там, където сме си сътрудничели с други държави-членки. С други думи МВР и органите за сигурност не са си вършили работата, освен когато е трябвало да помагат в международни акции. Коментирано е и изчезването на братя Галеви, което е оценено като "голям провал в системата".
Не знам какво още може да се каже

за Цветанов и неговата "ефективност"

Оказва се, че това наистина е безценен политически кадър. От 2009 г. насам той е произвел най-много и най-сериозните скандали на ГЕРБ с обществото, а в същото време оценката за неговите професионални ангажименти е "провал". Това, че ГЕРБ си го харесва, е проблем на ГЕРБ. Но това, че го държи на ключов политически пост в държавата, вече се превръща в проблем на тази държава (както си вижда и от доклада). Прави са анализаторите като пишат, че системата е "люн-люн" (от интервюто на Стоичков, т.е. "губиш-губя"), но не са прави, че това засяга само ГЕРБ.
Четвъртата, изключително сериозна констатация е, че не е изпълнена препоръката на комисията за превръщане на системата за проверка на имущественото състояние в ефективен механизъм за установяване на

неправомерно забогатяване

Оказва се, че имаме методология за оценка на риска от корупция в изпълнителната власт, но прилагането й не било задължително, капацитетът за проследяване на прилагането - ограничен, а БОРКОР (както всички знаем) не работи.
Каквото и да се каже по повод на доклада на Европейската комисия, все ще е слабо на фона на написаното в него. Ако трябва да обобщаваме, най-често срещаната констатация е "тези усилия все още не са довели до очакваните резултати". За първите 5 години от еврочленството си българските политици успяха да покажат, че искат, но не могат. Така след 22 години демокрация ситуацията е революционна - по определението на един кандидатстудентски бисер: революционна ситуация имаме, когато тези отгоре не могат, а тези отдолу - искат". Та, пита се в задачата - искат ли тези отдолу?