"Сирано дьо Бержерак" в Театъра на армията

Театър "Българска армия" подготвя премиерата на "Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан в превод на Веселин Ханчев на 13, 14 и 15 април от 19 ч., научи ДУМА от Лара Златарева.

Повече от век историята на Сирано вълнува света. Поднесена в брилянтен стих, който в превода на Веселин Ханчев и сценичната версия на режисьора Стоян Радев запазва както свежестта на хумора, така и красотата на авторовото слово, пиесата на Едмон Ростан оживява на сцената на Театър "Българска армия" в неговия юбилеен 70-и сезон. В музикалната среда на композитора Славчо Николов, атмосферата на художника Никола Тороманов и с хореографията на Теодора Попова на сцената ще видим актьорите Луизабел Николова, Ясен Атанасов, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Владислав Виолинов, Асен Кобиларов и Ели Колева, както и студенти от Театралния колеж "Любен Гройс", клас по актьорско майсторство с ръководители Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро. В яркия образ на Сирано - безпардонния присмехулник с убийствено саркастични попадения за тези, които си ги заслужават, но и с красива поетична душа, скрита зад маската на самоиронията, публиката ще види Камен Донев - актьор, когото тя много добре познава и обича.

Сюжетът на пиесата ни пренася в XVII век. Историята започва през 1640 г. и завършва през 1655 г. със смъртта на Сирано. Той е всепризнат поетичен талант, кадет от френската армия, когото всички ценят заради острото чувство за справедливост, неподкупността, вкуса към театъра и сприхавия нрав. Малцина дръзват да кажат нещо срещу него, защото е най-добрият фехтовач в Париж и охотно влиза в схватки, дори противниците да са много повече. Но пред братовчедка си Роксана, в която е безнадеждно влюбен, той е мил и забавен, сърдечен приятел. Безстрашният кадет не смее да разкрие чувствата си. Причината за това е големият му нос. Външната грозота контрастира с нежните пориви на поетичната му душа. Един ден Роксана споделя на Сирано, че се е влюбила и по ирония на съдбата нейният избраник - Кристиян дьо Ньовилет, е красив млад войник, зачислен в неговото поделение. Кавалерството на Сирано го задължава да изпълни молбата й и да покровителства младежа. Кристиян му споделя своята неувереност да общува с Роксана, която е много по-умна от него. Тогава Сирано сключва странна сделка...

ЕДМОН РОСТАН (1868-1918)

Роден на 1 април 1868 г. в Марсилия в заможно семейство с баща Йожен Ростан - издател, известен журналист и икономист, и майка Анчел Гайет, дъщеря на богат производител на химикали. Той е правнук на Алексис-Джоузеф Ростан, който е бил кмет на града.

През 1880 г. баща му завежда семейството на почивка в популярния курорт Бахьер дьо Люшон, а по-късно построил там вила "Джулия". По този начин Едмонд прекарва повече от двадесет и две лета в Люшон и намира там източника на вдъхновение за ранните си творби. През 1888 г. той написва пиесата "Червената ръкавица", а през 1890 г. издава първи том със стихове "Les Musardines". Там се сприятелява с литератора Анри Горс, с когото може да споделя вкуса си към литературата.

Завършва гимназията в Марсилия и заминава за Париж (1884), където следва в колежа "Станислас". Там публикува първата си стихосбирка. През 1887 г. той представя на Академията от Марсилия есе за двама от най-известните провансалски писатели - Оноре Д'Юрфе и Емил Зола, и печели наградата "Маршал дьо Вияр.

Безспорно най-големият му успех идва с написването на "Сирано дьо Бержерак" (1897). В тази творба изпъкват основните черти в дарованието на Ростан като поет на любовта и в същото време майстор на ярки характери. Образът на Сирано се превръща в архетип на френската литература. Водещите черти на героите са поривът, благородният жест, мечтателността. Комедийните и патетичните ситуации, способността му да се издига в сферата на чистата поезия - всичко това има своите корени в историческия прототип на образа. Следващият голям успех идва с пиесата "Орлето" (1899). С пиесата "Щантеклер", в която действащи лица са кучето, дроздът, паунът, славеят, бухалът, котаракът, пуякът и т.н. авторът иска да създаде алегория, олицетворяваща победата на поезията над прозата на битието. 

На 2 декември 1918 г. баналността на битието отнема живота на 50-годишния поет, застигнат фатално от испанския грип.

СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК - историческа личност и литературен герой

Историческата личност, прототип на героя от пиесата на Едмон Ростан, е френският мислител, драматург, сатирик и военен от XVII век Савинен Еркюл Сирано дьо Бержерак (1619-1655), памфлетист и драматург, известен с бунтарските си акции срещу абсолютизма, прославил се с безпримерна храброст при обсадата на Арас, където е тежко ранен. 

Във френските фамилии приставката "дьо" е знак за аристократичен произход. В случая обаче трябва да се знае, че роденият на 6 март 1619 г. в парижкото предградие бъдещ велик драматург се казва Савинен Еркюл Сирано. Едва когато навършва 20 години, Еркюл започва да добавя към фамилията си и родовото "дьо Бержерак", което идва от дядо му, умел търговец на риба, доставчик за двора на Франсоа I. Преуспял в търговията, успява да купи две имения в днешното предградие на Париж - Шеврез. Именията преди това принадлежат на гасконско семейство с фамилия Бержерак. Дядото на Еркюл се сдобива с правото да добави приставката "дьо" към фамилията си и така в крайна сметка търговецът Савинен Сирано дава началото на родовата фамилия Дьо Бержерак. На потомците си той завещава не само новото родово име, но и успешния си бизнес и принадлежността към аристократичните семейства във Франция.

Малкият Савинен учи при местния свещеник, но учението не е сред любимите му занимания. На 12 години го изпращат да учи в Париж. Но и столичното училище не се оказва по вкуса на Сирано, въпреки че баща му се опитва да даде на сина си най-доброто възможно образование, като дори се налага да разпродава от имуществото на рода, за да го издържа. Младият Дьо Бержерак е привлечен далеч повече от живота в парижките кръчми. Все пак, навършил 26 години, Сирано завършва колежа "Бове" и с твърдата увереност, че е овладял знанията за древни езици и литературата постъпва на военна служба. В редовете на гвардейците Сирано си печели славата на непоправим дуелист, горделивец и буйна глава, което още повече затвърждава заблудата, че има гасконска кръв. Раняване става причина да напусне военната служба, след като е бил в редовете на гвардейците 5 години.

За първи път Сирано пробва дарбата си да пише още когато е на 20 години. Трагедията му "Смъртта на Агрипина" става повод младият автор да бъде обвиняван в атеизъм, което за средновековна Франция е много сериозно прегрешение. Най-значимото произведение в живота на Сирано дьо Бержерак става трилогията "Другия свят". В нея са включени "Пътешествие до Луната" (1657), вдъхновила забележителен монолог в пиеста на Ростан, и "История на държавите и империите на Слънцето" (1662). 

Много изтъкнати европейски автори като Джонатан Суифт и Волтер са черпили вдъхновение от произведенията му, а Молиер дори е копирал цели части в комедията "Хитрините на Скапен". 

Прочутият писател почива много млад, едва на 36-годишна възраст. Според една от версиите, докато се прибира една вечер към дома си, на главата му пада талпа, вследствие на което получава много сериозна травма. Освен това се обострят страданията му от получената на бойното поле рана (според едни твърдения) и проблемите, причинени от сифилиса (както настояват други). 

Савинен Еркюл Сирано дьо Бержерак почива на 28 юли 1655 г., само няколко месеца след като навършва 36 години. Погребан е в Париж, в семейната гробница на рода си.