Сини или зелени са "Зелените"?

Тодор Канев

Сигурно си спомняте през миналата година протестите срещу проучването и добива на шистовия газ у нас, както и в защита на природните паркове Витоша и Пирин. Тези протести бяха основно организирани и подкрепени от природозащитници, социалисти и граждани, които искаха да остане природа в България. Основната цел беше да се противопоставим на едрия капитал, който иска да се обогати за сметка на природата. На тези протести основните послания бяха срещу олигархията, която се опитваше да открадне и малкото останала природа. На тях се издигаше лозунга "Искаме природа, не искаме бетон" и заклеймяваха десните като основен проводник на офшорните и западните капитали, които се опитват да извлекат природните богатства с цел собственото си обогатяване. Намерението на капитала беше да отрови и застрои красивата ни страна, в която ние, най-бедните европейци, да продължим да живеем в бетон и с отровена природна среда. Бях удовлетворен, че "Зелените" заемат своето място в политическия живот, тъй като ние, социалистите, заедно с тях имаме един и същ класов враг, а именно капитала.
В предизборната кампания на една среща в квартал Витоша се проведе дискусия за представяне на политическите програми на различните политически субекти. На тази дискусия "Зелените" и левицата заявиха своите ангажименти към избирателите. След като изслушах и се запознах с двете програми, установих, че основните искания са много близки като политически ангажименти и намерения за конкретни политики, което е и нормалната Европейска практика. В Европейския парламент Левите и Зелените дори са в съюз. Проведените демократични избори през май ни показаха каква е политическата подкрепа към различните политически субекти като към тези, които не влязоха в Народното събрание бяха разделената десница, както и "Зелените", което показа, че не са успели да убедят избирателите в искреността на техните намерения и програми.
След като не успяха да влязат в парламента по демократичен път, лидерите на "Зелените" се отказаха от чистотата на своите идеи и потърсиха съюз с десните, като те видяха бъдещето си в новосформирания Реформаторския блок, който ще създаде бъдеща коалиция, която ще се опита да влезе в следващия парламент. Личните амбиции на лидерите на "Зелените" се оказаха много по-силни от идеята за по-чиста България, в която те заемат най-лявата част на политическото пространство. Преди година на протестите се обявяваха срещу олигархията и го записаха в предизборната си платформа като ангажимент, срещу който ще се борят. Днес месеци по-късно потърсиха съюз именно с онези, които поставиха основите на олигархията в България, стояха начело на грабителската приватизация и разрухата в селското стопанство. Сега когато не можаха да влязат в парламента по демократичен път, търсят възможност чрез охлокрацията (буквално означава власт на тълпата) да компенсират своите лични намерения. Дали обаче онези, които виждаха в лицето на "Зелените" новите крайнолеви вече не се разочароваха от тях и как ще обяснят на своите симпатизанти това политическо самоубийство. Младите, които викаха на площадите и подкрепиха на изборите "Зелените", бяха продадени от техните лидери за няколко сребърника, а в конкретния случай за някакво бъдещо депутатско място. В бетонен саркофаг беше поставена зелената идея и отгоре се изсипа огромно количество бетон, като хората, които докараха бетоновоза, бяха именно онези, които се наричат лидери на "Зелените". Много ще ми е интересно да видя такава коалиция в парламента, в която десните настояват да се изгради седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и как "Зелените" ги подкрепят поради подписано коалиционно споразумение. Тогава и сега въпросЪТ, които си задавам, е: Сини или зелени са те?
Каква ще бъде реакцията на Европейските зелени при условие, че те приемат десните като основен политически противник. Как се носи политическа отговорност, след като си загубил изборите, е може би въпросът, на който би трябвало да отговорят лидерите на "Зелените" пред своите членове и симпатизанти.