Синдикатите опровергаха бизнеса за минималната заплата
Според КНСБ тя трябва да покрива прага на бедност
/ брой: 95
Функцията на минималното възнаграждение в цял свят е да покрива прага на бедност, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ, пред Нова телевизия. Припомняме, че МТСП предложи от 1 юни минималната работна заплата (МРЗ) да стане 270 лв., а синдикатите настояват за 290 лв. Според КНСБ официалният праг на бедност е 290 лв., и като се махнат данъците и осигуровките, човек с минимално възнаграждение получава чисто 237 лв.
"Манипулация е твърдението, че като се вдигне работната заплата, хората ще си изгубят работата. Това не е причината. Миналата година, без тя да се вдига, 360 000 души загубиха работата си", заяви Димитров в отговор на председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Той припомни, че близо 85% от работодателите са против увеличаване на минималната заплата сега. Резултатът бе предизвестен и очакван, защото около 15% от фирмите в България отдавна не са с минимални заплати, твърди Симеонов.
Справка на МФ неотдавна показа, че от 1 юли до края на годината са необходими 25 млн. лв. за повишаване на минималната заплата с 50 лв. Преди няколко седмици социалният министър Тотю Младенов съобщи пред журналисти, че е намерил пари (от събраните от инспекцията по труда глоби), за да бъде повишено минималното възнаграждение с 30 лв. и да стане 270 лв. от средата на годината.
Последното повишение на минималната заплата у нас бе през 2009 г. с 20 лв. По данни на синдикатите такава заплата получават около 142 000 души, като 47 000 от тях работят в държавния сектор, а останалите - в частния.
С повишаването на минималната заплата държавата трябва да намери средства и за увеличение на обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2 г., за месечни добавки за деца с трайни увреждания. Ще са необходими и средства за повишаване на възнагражденията на работещите по програми за субсидирана заетост.
Повишението на минимлната заплата обаче ще вкара повече пари от осигуровки, ще увеличи и потреблението, категорични са от синдикатите.
Междувременно по време на неформална среща на синдикати и работодателски организации вчера стана ясно, че скоро няма да бъде постигнат консенсус. От Българската стопанска камара твърдят, че намесата на държавата е неоснователно голяма и тази заплата се е превърнала в бюджетен инструмент, а не в оценка на приноса на труда. Трябва да има колективно браншово договаряне за промяна в МРЗ на ниво бранш, каза Божидар Данев - председател на БСК. Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България повишаването на МРЗ трябва да се съчетае с повишаване и на осигурителните прагове.
МРЗ се определя от Министерския съвет след съгласуване със социалните партньори, напомни Пламен Димитров. Как минималните осигурителни доходи да станат МРЗ е истинският смисъл на дебатите, според Димитров.