Синдикални договорки

Синдикатите в милата ни татковина страдат от раздвоение на личността, или по-скоро от загуба на идентичността. КНСБ, или поне ръководството му, изглежда е забравило основната причина за съществуването си - защитата на работническите права. Поне така изглежда от новините, отразяващи дейността им.

Само за няколко дни пресслужбата на управляващата партия заля медиите със съобщения, в които информира как КНСБ подкрепя кандидати за кметове на ГЕРБ. Регионалното звено на КТ "Подкрепа" в Пазарджик също не остана назад и пристана на местния мераклия за нов мандат.

Точно в пика на предизборната кампания от КНСБ решиха да обикалят страната за срещи с работници, за да видят "кои са най-сериозните проблеми на хората на труда, които не са представени в синдикати, и да се търси тяхното решение". След поредицата споразумения с ГЕРБ храни ли някой илюзии, че този воаяж не е свързан с предстоящите избори? Къде спаха досега и нима не знаят какви са проблемите на работещите българи?

Уви, някой сякаш умишлено иска да унищожи синдикализма у нас. Колективното начало е важно, особено когато става въпрос за права.

Време е КНСБ и председателят му да обявят публично какви са - присъдружна организация, НПО към ГЕРБ и властта, неформален политически субект или друго. В момента го играят като някакъв странен хибрид, изразяващ мнения и становища по всички теми - от Истанбулската конвенция през младежките политики и споразумения най-вече с представители на властта. Къде остават работниците и техните права? Нима са само част от фона? Или служат за параван на някакви други интереси? Какъв конкретен проблем на дадена гилдия бе решен благодарение само на синдикални усилия?

Уви, синдикатите у нас постепенно се изпразват от съдържание. Това със сигурност е полезно за работодателите и само отваря вратите към трудовата робия. България не може да си позволи да загуби автентичните си синдикати. Доказано е, че единствената спирачка пред самозабравилите се властници е колективният протест и задружното отстояване на права и принципи! Затова синдикатите са важни. Но синдикати, които се грижат и борят за служители и работници, а не такива, които си пият уискито по тузарските коктейли на властта.

Нека от КНСБ бъдат по-упорити по темата кой и как трябва да плаща първите дни от болничния, как да се осигурят достойни възнаграждения и по-добри условия на труд на медици, униформени, учители, шивачки и т.н. Да помислят как българите да бъдат стимулирани да се трудят у нас, а не доброволно да стават черноработници в чужбина. И как да бъде разубеден бизнесът от идеите си да внася евтина работна ръка... Това би трябвало да са приоритетите на КНСБ, а не предизборните договорки с този или онзи.