Символи

Половин година преди началото на европредседателството директорът на НДК Мирослав Боршош бе обвинен за безстопанственост в особено големи размери. Половин месец преди формалния край на европредседателството съдът върна на прокуратурата делото, защото не било ясно какво е обвинението срещу бившия шеф на НДК (стр.2). Ремонтът на НДК, скандалът около него, бе един от символите на това европредседателство, което най-накрая ще се запомни предимно с подменения с гранитогрес оригинален мрамор на пода на двореца.
Паралелно имахме и друга драма. Преди година започна, едва ли не силовата кампания по налагането на "Бронзовата къща", австрийския подарък за София, който трябваше да е символ на председателството. Сега, година по-късно, и двата символа са доникъде, както доникъде са и резултатите от шестте месеца, през които България бе начело на ЕС. Всъщност двата случая, самите по себе си са символи на случващото се в страната - на усещането за безнаказаност, на избора "едно от едно", на чувството за "няма мърдане". Каква е тази прокуратура бе, аджеба, дето след цяла година не може да каже в какво е виновен Боршош, и каква е тази Софийска община, която не може за половин година да издигне един кафез от петдесет квадрата?
Май те са същите като това правителство, което отбелязва успех след успех, само за да разберем малко по-късно, че всичко е мижи да те лажем. Въпреки хвалбите за т. нар. от американците Западни Балканите, те категорично остават извън ЕС в обозримо бъдеще, както стана ясно от срещата на върха в София. Венцехваленето на правителството на ГЕРБ за този приоритет е непонятно след речите на Макрон и Меркел и странно прозвучаха вчера думите на президента Румен Радев, че кабинетът е имал "куража" да повдигне тази тема пред ЕС. Не става дума тук за кураж, а по-скоро за поръчка. Както видяхме при ситуацията с т. нар. пакет "Макрон" за европейските превозвачи, куражът на властта стигна само дотам да си измисли несъществуваща победа, бързо развенчана както от потърпевшите български шофьори, така и от "победените" западноевропейци.
Българското европредседателство ще се запомни и със ситуацията около Македония, където победата е толкова титанична и исторична, че се наложи кабинетът и лично министър-председателят Бойко Борисов да се отричат цяла седмица от собствените си думи, за да се впишат в триумфалния атлантически тренд. Скопие скоро няма да види Европа, но ще се запознае със суровите делници на НАТО, а каква е ползата на България от това, е въпрос с повишена трудност. Говорим за ползата на България, а не на атлантически ориентираната част от обитателите на жълтите павета.
Имаме нужда не от фанфари, а от трезв разчет какво донесоха на страната ни отминалите шест месеца. Как те допринесоха за развитието на страната, с цифри, в пари, тонове и нещо, което да може да се измери, а не да се удави във фарфаронщина. Иначе си оставаме с недоосъдения Боршош и недостроената "Бронзова къща" и от двете обществото полза няма.