Символът на държавата

Пощите са най-тъжното отражение на мрачния български преход, който продължава като несекващо проклятие. Нека само да припомня, че те са основен елемент от националната сигурност. Няма държава без пощи. Няма държава без железници. А сега си представете в какво състояние са тези два сектора у нас.
Всеки, влизал в поща, знае - затворени салони, зъзнещи служителки, компютри от 1995 г., столове от средата на миналия век, олющени тавани, балатум от времената на Вълко Червенков. Пощите целенасочено бяха ударени, за да могат хищните капиталистически и пазарни интереси да пируват с тяхната собственост.
Тези дни се носи новината, че служителите на пощите са готови за стачка. Те искат елементарно увеличение на заплатите, но за да го получат, трябва да има поне елементарно разбиране за държава. А то бе унищожавано целенасочено.
Пощите станаха курбан за частните фирми. Железниците бяха посечени в името на автобусните превози и тировете, и днес България е държава на бизнес интересите, а не на собствените си граждани.
Пощальонът, беше написал навремето Дейвид Брин, великолепен фантаст, е символ на държавата. Когато има пощальони, значи държавата е на мястото си и функционира правилно. Когато пощальоните се готвят да стачкуват, значи вече почти нищо не е останало...
Нито сигурност, нито предвидимост, нито държава, а най-вероятно - и граждани.