22 Ноември 2024петък17:00 ч.

Микеле Плачидо е в ролята на кардинал Дел Монте в "Сянката на Караваджо", Снимка BariLive.it

Екран

СИМВОЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Официалният гост на "Киномания 2022" Микеле Плачидо представи новия си филм "Сянката на Караваджо"

/ брой: 230

автор:Олга Маркова

visibility 5914

Олга МАРКОВА, доктор на кинознанието


Неговата поява в препълнената зала 1 на НДК на 19 ноември далеч надхвърли границите за посрещане на официален гост. Запомнен от няколко поколения с изключителна скромност, мъжественост и поведенческа сдържаност на екрана, той предизвика буря от нестихващи аплодисменти. Тя се повтори и след финала на режисирания от него игрален филм "Сянката на Караваджо". И тъй като зрителите често се идентифицират с героите на творбата, която гледат, очевидно го приеха като част от тях; като любим приятел, изградил мечтани от всички ни образи. Внезапно се сетихме за онова, което вече липсва и в киното, и в живота - уникалния личен пример на инспектор Корадо Катани от незабравимия италиански сериал "Октопод", режисиран от Дамяно Дамяни, с музика на Енио Мориконе. Според самия Микеле Плачидо това е най-обикновен герой, който съвестно върши работата си: затова засяга в сърцето не само сицилианската мафия, но и политическия елит... Вероятно именно тук се крие разковничето на всеобщата любов към този актьор.

Всъщност за киното го открива известната италианска актриса Моника Вити, с която си е партнирал на театрална сцена. Една вечер, след представление, русата красавица - вече звезда, го поздравява и му предлага да играят заедно в следващия й филм. Той се поколебава, тъй като дотогава не е изграждал образи в Седмото изкуство. "Аз ще те науча, ако е необходимо" - обещава тя. Това е началото... С негово участие са известни още "Живи легенди", "Сорая", "Непознатата", "Сицилианска връзка", както и  "Афганский излом" (сниман в крайно опасни условия в Душанбе - Таджикистан), в ролята на руския офицер - Михаил Бандура, озвучен от Олег Янковски. А в сериала "Почти идеален баща" сякаш играе самия себе си...

"Голямата ми страст е Словото, Театърът - твърди Плачидо. - А моят занаят е Киното: работата си в него считам за случайност. Предпочитам да ръководя актьорите, както в "Сянката на Караваджо". Дори да звучи странно, истинското ми хоби всъщност е кухнята. Умея да готвя - това също е творчество. Днес тук обядвах в италиански ресторант, който се оказа по-качествен от много заведения в Италия."

Въпреки напредналата възраст, актьорът с над 50 театрални роли продължава интензивно да се занимава със сценично изкуство. Непрестанно пътува с постановки из цяла Италия. Вероятно по тази причина киното остава за него на втори план. И все пак последният му засега игрален филм "Сянката на Караваджо" (Италия-Франция, 2022), с който той се изявява като аналитичен режисьор със замах, доказва неговата емоционална привързаност към екрана. Тази костюмирана драма ни връща към началото на ХVII век и с трагичната съдба на един от най-своеобразните виртуозни художници - бунтари срещу догмите на църквата, 

възвисява вечната за всички времена и народи идея за правото на човешка и творческа свобода

Олга Маркова и Микеле Плачидо на "Киномания", Снимка Личен архив

"Тази идея ме спохожда още от студентските години, когато следвах в Римската академия - споделя актьорът. - Исторически погледнато, не Караваджо, а неговият съвременник Джордано Бруно изрича бунтовните слова, които прозвучават на финала на филма. Всъщност това е творбата на моята художническа зрялост, макар че от нея не сме спечелили една лира. Немалко таланти достигат творчески върхове в късна възраст като Джузепе Верди, например, който създава "Фалстаф" на 80-годишна възраст... Двамата със сценариста Сандро Петрария, който е работил с Пазолини, се стремихме да покажем трудностите и препятствията в живота на Караваджо. Първоначално нямах намерение да участвам във филма. Но когато Изабел Юпер и Луи Гарел прочетоха сценария, те убедиха френските съпродуценти да им партнирам, макар и с по-малка роля. Избрах образа на Кардинала, тъй като е сложен и двусмислен. От една страна, той е безспорен ценител на изкуството, което го лишава от възможността да стане папа, а от друга - спохождат го неприятни слухове."

С тази копродукция Плачидо споделя със зрителите, от своя гледна точка, проблема за свободата на мисленето, който го вълнува от десетилетия. Макар че действието се развива преди четири века, той е убеден в актуалността на темата; гледа на нея през призмата на настоящето. До ден днешен не се знае как и къде е умрял Караваджо. Изчезнали са и повечето от картините му. По тази причина режисьорът предлага своя версия и свой подход към неговата уникална драматична и противоречива личност, която се разкрива през погледа на разследващия го агент (Луи Гарел). Цитира известния режисьор Джузепе Торнаторе, автор на "Ново кино "Парадизо", "Малена", "Енио", "Баария", "Кореспонденцията".., който често напомня, че е време да се положат основите на едно ново италианско кино. Тъкмо към него се стреми и Микеле Плачидо.

Въпреки проливния дъжд, той не се отказа от намерението си да посети отново, след две десетилетия (когато е снимал "Сорая") нашия Киноцентър в Бояна, който съхранява негови спомени, свързани с няколко филма, включително за работата си с Луиджи Перели. Именно тук възнамерява да снима през идната пролет нов амбициозен проект. Убеден е, че киноцентърът продължава да предлага "чудесни условия и професионалисти". Намеренията му постепенно се обогатяват. "Когато новият филм вече е готов, неговата премиера ще бъде съпътствана от голям концерт с български изпълнители и италиански оркестър"...

Специален акцент гостът положи върху сътрудничеството си с незабравимия Стефан Данаилов

Микеле Плачидо и Стефан Данаилов, Снимка Архив

"Той бе наистина голяма личност и предан приятел. Бяхме като братя. Цели дни прекарвахме заедно в работа и в разговори за изкуство. Стефан безспорно имаше и политическа подготовка. Публиката в Италия го бе приела като италианец."

За разлика от повечето съвременни актьори, Микеле Плачидо удивлява със своята привързаност към патриархалните нрави. Самият той произхожда от обикновено семейство в малкото провинциално градче Асколи Сатриано, роден е през 1946 г. "Притежател" е на четирима сина и една дъщеря - Виоланте, която вече е утвърдена актриса. А във филма "Собственост" един ден ще видим двама от синовете му, които приличат на него. За тях той споделя: "Имат талант, но още много трябва да работят." Очевидно децата му го боготворят. А причината за това се крие във фразата: "Любовта от моите родители пренесох върху децата ми. Винаги съм отделял голямо внимание на семейството. У дома готвя само аз. Подрастващите се учат най-добре от личния пример." 

Твърди се, че самият Микеле от малък е бил бунтар. Дори е изключван от училище за лошо поведение. Същото се е случило и в полицейската школа. "В живота не е нужно да се движиш само по правила, измислени от другите - отбелязва той след толкова години. - Моята натура се бунтува срещу тях, тъй като понякога смазват човешката личност. Когато бях в полицейската школа, през 1968 г. течаха бурни събития в Прага и в Париж. Тогава следях прогресивни вестници, което беше забранено. Дори участвах в редица антивоенни митинги и демонстрации. А в Театралната академия не приемах методите на преподаване - те бяха закостенели, догматични... Самият Караваджо е символ на бунтарство. Големият творец и мислител е осъден на труден живот. Той превръща крадци и бандити в модели на светци, а проститутки - на светици. Тази идея идва от Библията. Дейността на църквата трябва да се насочва главно към бедните и страдащите. Цветето на изкуството се ражда от страданието. Най-лесно е да търсиш пороци и несъвършенства в личността на гения."

За жалост, тази истина съпътства цялата история на човечеството, включително и днешния ден. Но пък и значими личности се раждат все по-рядко. Така че не е странно как вече свикнахме с ровенето в недостатъците на почти незабележими политически дейци. Не ми е ясно обаче дали този факт се съотнася към понятието "прогрес"...

Как тогава ще бъде ясно на нашите студенти! Самият Микеле Плачидо обича да работи с млади начеващи творци. Убеден е, че те плащат най-висока цена, тъй като днешното време на пандемии и войни, на ненаситна алчност и екологична катастрофа отрязва мечтите им. Към тях отправя апел: "В съвременните условия човек трябва да се съпротивлява не само за да оцелява, но и за да твори. Ние все още вярваме, че Киното би съдействало да бъде променен светът. Ето защо най-отговорната задача пред нас е: да върнем хората, особено младите, във филмовите зали. Ако те искат да работят с мен, аз съм насреща."

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 303

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 268

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 316

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ