Символ на нова Европа

Илия Пехливанов

"Духовните корени на Европа са християнски" - често повтаряше първият папа славянин в историята Йоан Павел II, добавяйки евангелското "Светлината на вярата идва от Изтока". Нему дължим провъзгласяването на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий за покровители на цяла християнска Европа, редом със Св. Бенедикт Нурсийски - основателя на западното монашество.
Именно Кирило-Методиевото наследство  неотменно е вградено в първоосновите на европейската духовност. Това заключение огласява на тържество в ЮНЕСКО бележитият славист проф. Роже Бернар, наричайки техния принос "грандиозна културна епопея, каквато подобна човечеството не познава".
Напоследък настъпва оживление в попрището на славистиката. Това е свързано с предстоящата 1700-годишнина на Миланския едикт, с който през 313 г. импертор Константин Велики обявява християнството за равноправно вероизповедание на Византия. Неговият царствен указ всъщност препотвърждава едикта на император Галерий, издаден две години по-рано в Сердика. Един странно премълчаван досега исторически факт. А и двамата властители са по потекло тракийци.

Нито една национална култура не може да съществува без своя база, без основа. За нас това е източноправославната култура. Ние приехме от вас културно-генетичния код на братята Кирил и Методий.


София повежда хорото

Международна научна конференция, посветена на Сердикийския едикт (311 г.), уредена в края на април в София, обсъди тази тема с участието на учени от България, Гърция, Италия, Румъния, САЩ. Всеобщо е удивлението, че тези факти остават и до днес почти напълно неизвестни. А под софийските тротоари продължават да се появяват останки от античен форум, древни черкви и улици, дворци, крепостни стени. Жив свидетел е раннохристиянската базилика "Св. София", чиито катакобмби на четири нива под земята разгледаха с любопитство гости и домакини. Професор Александру Маджару от Букурещкия университет донесе току-що излязла книга за император Галерий. Българското изследване по темата все още не е видяло бял свят. А няма време за бавене - историчката от Перуджа Рита Лици Теста разказа за скорошна конференция във Ватиканската библиотека. През март 2013 г. в Милано се свиква световен форум с участието на духовни първенци от Изток и Запад. Очаква се да има научно събитие и в близкия нам град Ниш, родното място на император Константин.

Факсимиле от сборника с творби на Св. Седмочисленици, преведени на полски език под съставителството на д-р Малгожата Сковронек и проф. Георги Минчев от Лодзкия университет в Полша


Двадесет и пет годишнината от създаването на Научния център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" събра в София учени от България, Германия, Австрия, Италия. Конференцията  бе организирана съвместно с Института за източна философия в Токио. Неговият директор проф. Йоичи Камада бе удостоен с титлата почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Издадена е на японски език книгата "Духът на лъва" - диалог на проф. Аксиния Джурова с проф. Дайсаку Икеда, основателя на института, която съдържа разказ за единствени по рода си срещи по Пътя на коприната от Тихия океан до Балканите. Докторът на библиотека "Амброзиана" в Милано дон Франческо Браски разказа за ръководената от него Комисия по славистика, в която участват видни европейски слависти като Кристиан Ханик, Хайнц Миклас, Роланд Марти, Йоханес Райнхарт.

Факсимиле от сборника на проф. Константинос Нихоритис "Славистични и българистични проучвания"

Тези дни стана известно, че от 23 до 26 май 2013 г. в София се свиква Третият международен конгрес по българистика.

Солун- градът на първоучителите

За първи път в родния град на двамата братя бе уредена научна конференция, чиято тема бе обсъждане на Кирило-Методиевото дело като обединяващ фактор за сближението между народите на Югоизточна Европа. В нея участваха учени от Гърция, България, Сърбия, Черна гора, Италия и Албания. Неин организатор е проф. Константинос Нихоритис, който преди години защити научна дисертация с ръководител проф. Петър Динеков върху неизвестни български ръкописи от книгохранилищата на Света гора в Атон. С прякото съдействие на своята съпруга българка и българистка Мариана, той разгръща плодотворна дейност по изучаването и на старобългарски, и на съвременен български език в Солунския университет "Аристотел" и в град Флорина. Издават учебници и учебни помагала за десетки свои студенти. Издирват неизвестни икони, стенописи, черкви, старопечатни книги за единствена по рода си пътуваща изложба. Голяма част от материалите са издадени в самостоятелен сборник, озаглавен "Славистични и българистчини проучвания" (2005).
Тези дни последва научна конференция, посветена на кирилицата, в която участваха и български учени от Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев". Тя бе уредена от Гръцката асоциация по славистика, оглавявяна от проф. Йоанис Тарнанидис, почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Будапеща - със сензационно откритие

Единствената научна конференция, посветена на 1100-годишнината от кончината на Св. Наум Седмочисленик, уреди в Будапеща Българският културен форум благодарение на д-р Тошо Дончев. Дългогодишен представител на българското малцинство в парламента, настоящ директор на Унгарския културен институт в София и съветник в посолството на Унгария. В конференцията участваха унгарски и български учени. Сензационно е откриването на десетки неизвестни български икони с образа на Св. Наум, пренесени през ХVIII век от Мосхополе - Албания в областта на град Дебрецен. Сборник с материали от конференцията на унгарски и български език бе представен преди месец в академическата зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със слово на проф. д-р Анна-Мария Тотоманова - ръководител на единствената по рода си катедра по кирило-методиевистика.
През територията на днешна Унгария преминава "нулевият меридиан" между източното и западното християнство и вековното общуване между тях заслужава задълбочено проучване. А наследеното от Кирило-Методиевия ученик Наум и неговите съратници става необходимо актуално в градежа на нова Европа - подобно заключение правят и унгарски, и български изследователи на старината. По повеление свише от древни книгохранилища извират неизвестни творби на Св. Седмочисленици, белязани с техен авторски акростих.

Лодз почита Св. Седмочисленци

Деен център по българистика се оформя през последните години в Университета на град Лодз в  Полша. Негов двигател е проф. Георги Минчев. За Наумовата годишнина там бе подготвен и издаден сборник с творби на Св. Седмочисленици, преведени за първи път на полски език. Негов съставител е д-р  Малгожата Сковронек. Лодзски българисти взеха участие с доклади на ХХII международен конгрес за византийски проучвания в София, на конференция за Търновската книжовна школа в старата ни престолнина Велико Търново, на летни школи по българистика в Трявна и Банско.
Отново подбудите са свързани с търсене на основания за съжителство в общия европейски дом. Това е поприще за изява и кариера на ново поколение българисти. Нека го имат предвид конкретно организаторите на предстоящия пореден конгрес през следващата пролет в София.


Наследство, спасено от българите

Принц Димитри Оболенски (1918-2001)

"Наследството на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от българския народ. Като дават убежище на техните ученици, и на първо място на Климент и Наум, българите съумяват да осигурят по-нататашно развитие на това наследство и сетне да предадат неговите духовни и културни плодове на другите славянски народи от Югоизточна и Източна Европа. Славистите и византинистите от много страни се радват, като виждат как се възражда в България това велико наследство. София, 19 септември 1989 г."