Символ

В трогателния разказ "Дядо Йоцо гледа" главният герой вижда в железницата символ на новата България - символ на държавата, символ на обновлението, знак, че вече нищо няма да е същото...
И с тази радост в душата дядо Йоцо умира. До последно слушащ как влаковете фучат и носят България към бъдещето.
Ето в това се състоеше литературната подлост на прехода. Западането на БДЖ вървеше паралелно със западането на държавата. Ударите срещу БДЖ (подбутването на автобусния транспорт в името на хищни корпоративни интереси) бяха и удари срещу самата държава. Така на 35-ата година от прехода железниците се оказаха заключени все още в средата на 90-те години. И, разбира се, приватизационните апетити край тях се усилиха.
Заради всичко това позицията на БСП срещу приватизацията на БДЖ е важна. Тази позиция трябва да е и срещу приватизацията на отделни линии, защото БДЖ - това е държавата. Държавата не може да става курбан на апетити, които нямат нищо общо с националния интерес. И вместо талмудистки да се занимаваме с хипотези, в БДЖ трябва се инвестира, личният състав да бъде развиван, а транспортът с тях да продължава да бъде социално достъпен. Защото това е големият смисъл от лява партия в управлението. Някой трябва да повтаря досадно големите истини за националните интереси и за интересите на хората. Толкова е простичко.