25 Октомври 2021понеделник15:06 ч.

Меркел не бе добра ораторка, но успяваше в кризисното мениджърство

Глобус

Силата на Меркел бе в кризисните ситуации

Съчетанието на сдържаност с отговорност е основен белег на външнополитическото ѝ наследство

/ брой: 190

автор:Дума

visibility 233

Кристоф Хаселбах,

Сергей Гушча

Като ръководител на германското правителство в продължение на 16 години, Ангела Меркел значително промени външната политика на страната. Ролята на ФРГ на световната арена нарасна, както и глобалните политически предизвикателства.

Извън Германия практически никой не познаваше Меркел, когато тя пое поста федерален канцлер през 2005 г. Но Меркел бързо свикна с новата си роля, включително във външната политика.

Скоро обаче тя трябваше да премине в „авариен” режим на работа: през 2008 г. избухна световната финансова криза. Еврото, един от основните символи на обединението на Европа, беше под силен натиск. „Ако еврото се срине, Европа ще се срине“, предупреди тя.

С голямо нежелание икономически най-силната страна в ЕС пое водещата роля за справяне с кризата. От една страна, федералното правителство принуди страните със силна задлъжнялост да провеждат политики на строги икономии и реформи. От друга страна, Меркел одобри мащабна помощ за страните от ЕС, засегнати от кризата. Отговорността на Берлин за дълговете на други държави се увеличи значително.

Фактът, че ЕС като цяло прие новата лидерска роля на Германия, се обяснява и с деликатното поведение на Меркел. То съчетава „култура на сдържаност“ с „култура на отговорност“, както го описа експертът по международни отношения и европейска политика професор Йоханес Варуик от университета в Хале.

Анализатори в Германия твърдят, че Меркел е подценила или омаловажавала дълго време опасността от автократичните системи: особено на Китай и Русия, които разчитат на геоикономическа мощ, дезинформация и дискредитиране на Запада.

В отношенията с Русия Меркел премина от сдържан прагматизъм до отчуждение след анексирането на Крим. Опитът ѝ в ГДР и познаването на руския език я направиха уникална канцлерка. Основните принципи на политиката на Меркел по посока Москва бяха готовността да се наричат нещата с техните истински имена и желанието да се поддържат контакти с Русия, независимо какво се случва. Ето защо в присъствието на Путин тя нарече „престъпно“ анексирането на Крим и призова ЕС да наложи икономически санкции на Москва, но и защити строителството на газопровода „Северен поток 2”.

Ако Ангела Меркел беше подала оставка в началото на 2015 г., успешната ѝ кариера вероятно щеше бързо да бъде забравена. Но нищо не донесе на Меркел такава слава по света и нищо не е предизвикало такива противоречия в Германия (а и в чужбина), както нейното решение в края на лятото на 2015 г. да отвори границите на Германия за бежанци и мигранти. През 2015 г. списание „Тайм” я обяви за „Личност на годината“ и дори за „Канцлерката на свободния свят“. Други, особено правителствата на ЕС в Източна Европа бяха възмутени, че се опитва да наложи щедрата си политика за предоставяне на убежище на целия ЕС. Оттогава в Европа видимо нарасна десният популизъм.

Меркел първоначално беше страстен поддръжник на трансатлантическите отношения. Докато все още беше опозиционен политик, тя подкрепяше войната в Ирак, започната от президента на САЩ Джордж Буш, която по това време беше отхвърляна от огромното мнозинство германци. Но отношенията между Берлин и Вашингтон постепенно охладняха. През 2013 г. стана известно, че американските разузнавателни агенции от години шпионират Меркел, като подслушват телефона ѝ. Меркел беше възмутена: „Не можете да шпионирате приятелите си“.

И изведнъж политическата ситуация в света се влоши много бързо: Русия анексира украинския полуостров Крим през 2014 г., британците гласуваха за напускане на ЕС на референдум през 2016 г., а малко след това Доналд Тръмп стана президент на САЩ, издигайки лозунга „Америка на първо място“.

Меркел заяви разочаровано през 2017 г .: „Дните, когато можехме да разчитаме изцяло на другите, отдавна са отминали“. Събиращите се гръмотевични облаци над политическия хоризонт я накараха да поднови кандидатурата си за канцлер на изборите през 2017 г. и за четвърти път да застане начело на германското правителство.

Какво наследство ще остави Меркел във външната политика? Може би можем да го обобщим с изказването ѝ през 2019 г. в Харвардския университет, когато бе удостоена с 16-та си почетна докторска степен: „Нищо не може да се приеме за даденост: нито нашите индивидуални свободи, нито демокрацията, нито мирът, нито просперитетът".

Силата на Меркел се проявяваше главно в кризисни ситуации, а те бяха много по време на дългия ѝ мандат като канцлерка на Германия. Тя никога не е била ораторка, чиито изказвания спират дъха и никога не е излъчвала ентусиазъм. Но особено по време на кризи, Меркел прояви това, което анализаторите наричат „смесица от прагматизъм, способност за постигане на цели и издръжливост“.

Професор Йоханес Варуик я счита за „неуморен кризисен мениджър”. Но според него Меркел винаги е била загрижена за запазването на съществуващото и е използвала твърде малко кризите като възможност за фундаментални промени, като например да насърчи по-активни стъпки на интеграция в ЕС.

 

   

 

 

Връщат малките в училище, ако се тестват на входа

автор:Дума

visibility 280

Медици: Който е против мерките, е против обществото

автор:Дума

visibility 223

България може да поеме нов дълг от 500 млн. лева

автор:Дума

visibility 164

От труден до двойно по-силен зимен сезон очакват в туризма

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 204

Вече такса и за теглене на пенсия от банкомат

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 204

Как се тестват учениците в Европа?

автор:Дума

visibility 167

СЗО: Пандемията ще свърши, когато светът пожелае

автор:Дума

visibility 204

САЩ очакват обяснения от турския президент

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 204

България е високорискова страна заради КОВИД-19

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 204

Заложниците

автор:Деси Велева

visibility 346

/ брой: 204

БСП ще е гарант и стълб на стабилност

автор:Деси Велева

visibility 302

/ брой: 204

Откраднатата държава

автор:Владимир Георгиев

visibility 109

/ брой: 204

Партията октопод

автор:Юри Михалков

visibility 74

/ брой: 204

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ