Силата и съдбата на словото
Журналистиката е на безсменен пост в защита на народните права и стремежи, на свободното обществено мнение и действие, твърди проф. Колю Колев в новата си книга
/ брой: 168
Новата книга на проф. Колю Колев въвежда читателя в една, колкото привлекателна, още повече загадъчна тайна на публичното слово и неговото чаровно изкуство и влияние в живота и душевността на народа. В страниците на този труд са изложени гледища за незаменимата роля и въздействие на журналистиката и публицистиката в живота на обществото и в посоките на съвременната цивилизация.
Авторът е нарекъл своите изследвания "изповеди", защото, според думите му, анализите и гледищата, съдържат истини за изкуството на публичното слово, търсени и усетени, изстрадани, отхвърляни или доказани през годините на един живот, отдаден на журналистиката. В различните по своя дух и начала исторически епохи. Изложението неизбежно стига до сравнението на различните политически режими и системи на държавно управление - от монархическата институция, сменилата я социалистическа система и до над две десетилетия вече на всеобщо падение и разложение на икономическите, политическите и нравствените отношения. България бе изтласкана по стандарта на живот, доходи и препитание на последното място в Европа.
Книгата започва с интересна студия за психологията на публицистичното творчество, гледище, което още древните мислители са определили като "душевния огън" на словото. Темата е разгледана подробно и в 13-те беседи, които съчетават изводите на теорията и практиката на журналистиката. Авторът представя своите убеждения за ролята на таланта като основно мерило за обаянието на публицистичната творба. Журналистиката, признавана като "четвърта власт", не си служи с методите и принудата на държавното управление. Тя няма мандат, а е на безсменен пост в защита на народните права и стремежи, на свободното обществено мнение и действие.
"Без свобода на словото, се изтъква в труда, вилнее диктатурата!" Силата на публичното слово е в решителната подкрепа на всяка творческа идея и на всеки вопъл срещу неправдата, злоупотребите с власт и народни средства и пословични афери в невиждани мащаби. По силата на своята позиция журналистиката изпълнява своята тежка и благородна мисия на "последна инстанция".
Свое място в книгата имат и вечните въпроси за душевността на самия творец, за вдъхновението, волята, родолюбието и обичта към себеподобните, искрени чувства, оплодени от разума и благородни дела.
Откъде да се учим на живо публицистично творчество, на съпричастна журналистика към бедите и съкровените надежди на поколенията, на цялото човечество? Отговорът е потърсен и открит в непреходни творения на наши и на световните колоси в науката, в мислите и на всепризнати вълшебници в изкуството, в поезията и литературата, в справедливия глас на публицисти от висока класа.
С думи на обич или болка проф. Колю Колев пише за образованието на няколко хиляди творци във висшето ни училище по журналистика, за своите студенти, поели вече отговорната си мисия в информационните системи на печата и електронните медии.
В "Изповеди за словото" са представени и очерци за известни български творци - за явлението в българската литературна история и изследовател на народното ни творчество академик Михаил Арнаудов, за поета, възпял градежа на една нова епоха Пеню Пенев и за лирика с мъдрата и откровена поезия Павел Славянски.
Изданието е с красива полиграфическа форма, с документални снимки и факсимилета. Книгата е публикувана от софийското издателство за научна и художествена литература "Лице" и представлява интерес за журналисти и общественици, за студенти и читатели, които ценят публичното слово и правдата за живота.