Сиджимката
/ брой: 253
В Райково някога театралното явление беше Лию Ушевски. Има да дава на Михаля. Винаги с накривена на кръв фуражка, с изпъчени гърди, целите в ордени и медали. И водеше на сиджимка дръглив, мършав, изпосталял, но добродушен пес. Оня ден чух от един приятел, че у нас културата винаги е била на сиджимка и аз кой знае защо се сетих за Лию, може би заради сиджимката, на която щурият държеше дръгливия, мършав, изпосталял, но добродушен пес.
Когато си на сиджимка, може и да те реформират както и колкото си искат. Но какво ли не може да излезе от реформирането, може да е ваксиниране, а може да се окаже чисто и просто кастриране. В театъра още помнят кастрациите по времето на реформатора Стефан Поляков. И ето, че нова театрално-сценична реформа връхлетя върху Мелпомена. Ако питате Митко Тодоров - заместника на Вежди Рашидов, по театрите всичко се опира на двата стълба - традицията и оптимизацията. Не питайте защо полковник е на върха на театрите, защото ще трябва да ви напомня оная история с Александър Гетман, когото някакъв крал - шведски май беше, го попитал: "Защо директорът на Народния театър трябва да е генерал?", а нашият му отвърнал с въпрос: "А полковник ли искате да бъде?" Та театрално-сценичната реформа ми заприлича на маневри, в които щабът е изпуснал командването и е настанала пълна бъркотия още в рекогносцировката.
Първи го отнесе "Сълзата". С мотива да се спази традицията: някога се наричала Народна сцена "Сълза и смях" (като ще държим на това, театърът беше и филиал "Васил Кирков"), бе предаден на Народния театър "Иван Вазов" с цялото му доволствие. Пък така изритаха директора Венцислав Кисьов, който стана трън в петата на реформата, не бе съгласен с "вливането", още повече че театърът му бе сред първите по възвръщаемост на разходите си. Реформата глътна и изплю Калуди Калудов, но певецът със световно име се гласи да прави втора опера под тепетата, да се откачи от сиджимката и каймакът от Държавната като нищо ще изтече към нея. Това в някои среди се нарича среден пръст. Венци и Калуди не отстъпиха, но Кръстьо Кръстев предаде своите, та за отплата го туриха за директор на Пловдивския и Родопският народен театър бе обърнат в сцена. Е, Николай Хайтов бе понижен в чин от Вежди и полковника. Колко му е да обидиш Горския, на оня свят няма и да узнае за простотиите ни, но угнетителите на културата, които ближат саханите на Бойко Борисов, и той самият, ако имат уши, да чуят: Бъдете хора, повярвайте. Посякохте свят храм за родопчани, дал много светлина за културното израстване на людете от планината, в която се срещат християнството и ислямът. И тъкмо тази крайнина на отечеството се нуждае не от някаква си втора сцена, а от най-първата, защото тук не иде на хубаво, в огледалото на големите геополитически игри продължава да се прекроява съзнанието на хората. Впрочем, и сметката на екзекуторите не излезе читава, години наред община Смолян плащаше топлото в театъра, а вече няма да го прави, а сега бе принудена да извади оттам ансамбъл "Родопа", който репетираше в залите му и затова броеше пари за наем. Но тези подробности от пейзажа не интересуват реформаторите, тях ги движи главната цел - маневрите. А резултатите от тях са видни без микроскоп - уволнени и пенсионирани актьори и музиканти, едни от тях са безработни, други сменят професията си, а трети търсят хляб в чужбина. Всичко това става на фона на всеобщото затъпяване, оскотяване и опростачване на нацията.
Навсякъде обединяват драматичните и куклените театри заради тази пуста оптимизация, в Силистра напук на всичко ги разделят, за да пратят драматичния под командата на Добрич. А старите силистренци ми напомниха, че и през румънската окупация от 1818 до 1940 г. в Силистра е имало български театър, а сега през окупацията на ГЕРБ може да останат и без него. Иначе шментикапелуването в театрално-сценичната реформа роди абревиатури. Имахме ДМТ "Стефан Македонски" и балет "Арабеск", сега си имаме абревиатура ДМБЦ, сиреч Държавен музикален и балетен център. Един жанров театър с история и един прославен балет бяха смазани от тежината на четири букви. Още по-удивителна е варненската абревиатура - ТМПЦ (Театрално-музикален продуцентски център"). Въобще, когато се вършат мъгляви и неясни действия, прикриваме ги с безумията на нищо незначещи главни букви, като онова умопомрачително УМБАЛ, с което означаваме от доста време болница. Всичко това се прави у нас все заради сиджимката, като оная, на която Лию Ушевски държеше своя дръглив, мършав, изпосталял, но добродушен пес. Добродушен, защото още не е заръфал тоя, дето го държи на сиджимка.