Шумотевицата кой да е лидер на БСП заглушава идеите

Наближаващият конгрес на БСП изостря страсти, но за съжаление не са градивни и продуктивни. Такива каквито са, те отклоняват вниманието на партията от съществените въпроси на нейното сегашно и бъдещо битие и пречат на усилията й да предлага идеи за извеждане на страната от отчайващата икономическа и духовна криза. Вместо това се говори само кой да бъде председател през следващия мандат. Постоянно излизат нови кандидатури, пресмятат се шансовете им, организират се групи за подкрепа и въздействие върху мнението в партията. Сега започна и агитация сред делегатите на конгреса. Медиите охотно подхващат тази шумотевица и правят залагания за един или друг кандидат. 
Оформила се е една група бивши и сегашни влиятелни социалисти, които упорито внушават, че сегашният лидер Михаил Миков не е оправдал надеждите и не е успял да изведе БСП на нов път и да я превърне в първа политическа сила. Прикривайки се зад такава формулировка, тези хора всъщност оспорват усилията на Миков да възвърне на партията опозиционното й поведение, отказвайки да участва във властта, да си сътрудничи с АБВ и да прави компромиси със своята социалистическа идентификация. Наред с това той започна сериозна работа по организационното укрепване. БСП просто е разложена организационно. Структурите й по места не само не функционират, но някъде изобщо не съществуват. По тази причина тя не е в състояние да мобилизира на изборите не само симпатизантите си, но и своите членове. Дотам сме я докарали. Партийните съвети почти нямат власт над основните организации, а областните съвети са се превърнали в органи за налагане на своите председатели в партийните листи. Разрушена бе организационната йерархия. Идеологическата работа бе напълно изоставена. Изоставена бе самата идеология, заменена с обтекаеми формули за социално-либерално управление, модерна лява партия, социалдемократизация, пазарна икономика и други подобни. А после се чудим защо губим избори и защо, когато все пак получим управлението на държавата, нашето правителство среща най-силната си опозиция вътре в БСП. "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме", казва Васил Левски и думите му се отнасят с пълна сила и до БСП - особено днес!
На всичко това сегашното ръководство и председателят Михаил Миков настоятелно се мъчат да сложат край. Някому (а това са именно хората, които сега се обединяват срещу него, защото те са сред причинителите на сегашните болести на БСП) обаче не се харесва промяната на курса. И съпротивата е да се спре започнатото. За да се спре започнатото, трябва да се смени председателят. Затова и борбата се води толкова ожесточено и безкомпромисно.
БСП никога на своите конгреса не е водила лидерска борба. Не е в нейната практика и в стила й да се излъчват толкова много кандидати, пък и да се изслушват, за да избере конгресът измежду различните програми и политически линии. Начело на партията винаги застава нейният естествен лидер. Важно е, разбира се, кой ще бъде председател, но още по-важно е каква програма ще се изпълнява и в каква посока ще се върви. Това решава конгресът. Не може конгресът да изготвя едни документи, а по време на изборите за председател да се дискутират други идеи и концепции и то на хора, които искат да осъществят своето его на водачи.
Твърде далеч отиде партийната демокрация и по същество се изроди, за да се крият зад нея користни намерения и разрушителни действия. Такава демокрация пречи на партията, омаломощава я и е безполезна и вредна. Тя изхабява нейния организъм, подлага го на ненужни изпитания и цели да го разруши. А обществото се поддава на нездравото си любопитство и започва да се интересува единствено от вътрешнопартийните битки, пренебрегвайки идеите, програмите, целите, средствата, с които БСП ще привлича избирателите си. И кандидатите за лидер подхранват съзнателно това любопитство, търсят сензациите и разчитат на външна подкрепа. Те си позволяват открито, по телевизиите, радиостанциите и във вестниците да говорят срещу председателя, да го обвиняват за щяло и нещяло и дори да го клеветят, че уж бил скарал БСП с Путин, щом е участвал в конгреса на руската партия "Справедливая Россия". Те искат да настроят враждебно членовете и симпатизантите към него, да го компрометират и лишат от подкрепата и одобрението, които той безспорно има.
В такъв сложен политически момент, когато на огромни изпитания е подложена цялата държава, когато сегашните управляващи преживяват тежка и неразрешима криза и едва ли ще удържат още дълго на социалното недоволство; когато светът вече е друг и зреят радикални събития, които ще променят Европа и нашата страна, да си играем на криворазбрана демокрация и да хабим малкото сили, които са ни останали, за празни баталии със съмнителни резултати, е твърде опасно и нечестно спрямо самите нас, обществото и държавата. Аз не изключвам тези баталии да са внушавани и подкрепяни "отвън", от противниците и враговете на БСП и левицата, от тези, които се страхуват от тях и ги ненавиждат, защото знаят какво ги очаква.
Нашата партия никога не е губела чувството си  за дебнещите я опасности и притежава верен инстинкт за самосъхранение. Тя винаги е успявала да потуши вътрешните борби, да вразуми провокаторите и незрелите си активисти и, ако е необходимо, да ги изолира и отстрани от себе си, за да не й пречат.
Убеден съм, че така ще се случи и на конгреса. С огъня шега не бива. Който го пали и разпалва, сам ще изгори в него. Лошото е, че ще нанесе поразии, които после трудно се отстраняват. Но и с такива последици се е справяла партията в своята дълга история. Разумът трябва да надделее и конгресът да бъде форум на идеи, а не на лидерска битка. Имаме лидер, който трябва да свърши работата, която партията му възлага. Убеден съм, че това очакват всички.