Щурмът на Одринската крепост

Инж. Величко СИЛЯНОВСКИ, о.з. генерал

"Към 4.1/2 след полунощ на 13 март 1913 г. Шипченския полк и нашите части от север напредваха към форта Айваз-Баба..., а също и 10-и Родопски полк се разпространяваше вдясно и вляво от Айджи-Иолу и бригадата на генерал Церковски (3-а бригада от 4-а Преславска дивизия) - общия резерв - бе повдигнат напред... Към 5.1/2 часа почна да се развиделява, ясно личеше как наши хора пъплят по Айваз-Баба. При мене, близо до телефонната станция на 23 Шипченски полк, имаше от щаба няколко войника, един от тях извика: "Знаме на Айваз-Баба", обръщам се, но никакво знаме не се виждаше, но след 5-6 минути видяхме всички да се издига отново един флаг на Айваз-Баба - от тези флагове, които аз бях раздал на частите, за да показват, че нашите войски са заели тези пунктове. Ясно беше, че нашите войски завзеха Айваз-Баба. Веднага донесох на началника на отдела за тази приятна новина, а той в сектора и армията. Това беше в 6 часа без 10 минути сутринта на 13 март 1913 г... Пристигам в щаба към 8 часа сутринта... Реши се да се върви напред при частите... Качихме се на конете си и в скоро време по шосето, което води между форта Илдъз и Кестенлък, стигаме горе на билото. Чудна картина, всичко се вижда като на длан. Нашите части се сгъстили и с вериги напред се насочват към града... Бой се води... чува се силен пукот от пехотна стрелба в града - турците подпалили и патронните складове. Там на билото бяха командирът на 2-а бригада от 3-а Балканска дивизия, полковник Рибаров, командирът на 3-а бригада от 4-а Преславска дивизия, генерал Церковски, бригаднияг командир на 2-а бригада от 8-а дивизия, полковник Кърджиев и др. Взаимно се поздравявахме за големия успех. Частите са неудържими, не спират, отиват към града, който е вече близо 200-300 метра и ние вървиме с тях. Стигнахме до крайните къщи на българската махала "Кайка", часът е около 8.1/2 сутринта 13 март. Отдолу от града иде командирът на гвардейския полк, полковник Мархолев, на кон, с чисти бели ръкавици и сабя в ръката. До него във файтон един турски паша /генерал/ и един майор, които слязоха от файтона, като ни видяха. Оказа се началникът на турската артилерия в крепостта - Измаил паша с адютанта си, пратен от Шукри паша за предаване на крепостта... Решено бе, ще вървим /в комендантското управление в града/. Пашата предлага файтона си... Срещаме сгъстена наша рота с турски зелени нови знамена на рамо и върви надолу по шосето. Генерал Грънчаров поздравява ротата с голямата победа, те викат "ура" и хвърлят шапките нагоре... През туй време, когато отсъствах, било направено разпореждане всички турски войници да се съберат на острова на р. Тунджа, дето вече бяха събрани доста. Този въпрос беше много важен, защото такъв един голям гарнизон до 65 000 човека изчезна в града, демобилизира се и голяма част от турските офицери и войници се изпокриха по къщята.
Скоро началстващите се завърнаха от срещата. Шукри паша си замина за Хайдърлъка - говореше се, че командващият армията е разрешил на Шукри паша да живее временно на старото си място, понеже там е привикнал, и когато пристига там, той намира сръбските войски от Тимошката дивизия и те поставили караул да го пази. Впоследствие, когато Шукри паша трябваше да бъде откаран в плен в България, сръбският караулен началник искал разписка за него от нашите, когато отишли да го вземат. Тази е прочутата разписка, че сърбите ни предали Шукри паша като техен пленник".
--------------
Из "Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин 1912-1913 г."; сп. "Военноинженерна библиотека", кн. V-VI, 1927 г.

Предложил за печат о.з. полк. Димо ДИМОВ, Шумен