Щрих към историята на Врана

Петър Куцаров

Тези дни бе открита за посещение резиденция "Врана". Изграждането й е свързано с името на Фердинанд. Приведеният щрих от историята на "Врана" свидетелства за моралните качества на българския владетел и използването на политическата и международна обстановка за лични цели.
След анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1908 г. Русия се опасява от разширяване на австрийското влияние върху европейските владения на Османската империя. С тази цел тя подтиква България, Сърбия и Гърция да изградят Балкански отбранителен съюз, като в негово лице Петербург вижда преграда пред мераците на Виена. Балканските държави кроят скрито планове за разделянето на европейските части на Високата порта.
Фердинанд успява, в замяна на съгласието си да се присъедини към Балканския съюз, да получи личен заем от Николай II. Срещу него Фердинанд залага двореца "Врана", което личи от цитираното по-долу лично саморъчно писмо на Фердинанд. "Аз, долуподписаният, с това удостоверявам, че днес, втори септември 1912 година, получих заем от правителството на Русия - сума в размер на три милиона златни франка, която се задължавам да изплатя на същото руско правителство с прибавената петпроцентна годишна лихва, или всичко се задължавам да плащам на еднакви полугодишни вноски в размер на седемдесет и пет хиляди златни франка на всяко първо число на март и септември, започвайки с първи март 1913 година, до окончателното погасяване на цялата заета сума в течение на двадесет и пет години и осем месеца. Плащането на гореспомената сума гарантирам специално със собственото си недвижимо имение, което се намира в България, в покрайнините на град София, а именно частно принадлежащия ми като собствен дворец под наименованието дворец "Врана", с всички към този дворец пристройки и земята в размер на четири милиона квадратни метра, оценени на около три милиона златни франка.
В удостоверяване на всичко гореизложено се подписвам. Следва подпис.
Град София, 2 септември 1912 година". (Документът е от Архив на външната политика на Руската империя, Фонд 138, Секретен архив на министъра, опис 467, год. 1911-1915, дело №502/526,527, лл. 99 - 103).
С получения от Русия заем Фердинанд покрива задълженията си към виенска банка, пред която е заложил също по-рано двореца "Врана". Интересен е фактът, че Фердинанд не само не връща, но, както личи от "Съветите към сина", даже няма и намерение да връща получените от Петербург средства. Нещо повече. По-късно Фердинанд ориентира България към Централните сили, защото иска да си купи нов дворец в немския град Кобург. В отплата за ориентацията на България съм посочената групировка немската банкова къща "Дисконто гезелшафт" му предоставя на 29 ноември 1915 г. 4 млн. марки при лихва 3,5% за изплащане на упоменатия дворец, като погасяването трябва да започне през 1920 и да продължи до 1930 г. Както е известно, за заслуги към Германия по време на своето управление на България немската държава не само изплаща визирания по-горе заем, но и отпуска на Фердинанд пенсия.
Информацията е за размисъл на читателя и отговор на някои твърдения, че България трябва да е благодарна на Фердинанд затова, че само той се е съгласил да заеме българския престол. Истината е, че немският принц още от 1884 година, далеч преди Съединението на България, детронацията на княз Александър I и скъсването на дипломатическите отношения с Русия, търси всякакви възможности, за да заеме мястото на принц Батенберг.