Щрак, Борисов на портрет

Еми Барух Един кадър от кулоарите на българския парламент казва повече от хиляда думи. На него виждаме как Бойко Борисов се готви за голямото си завръщане. Виждаме и кой му помага. Малко преди края на политическия сезон и веднага след като Бойко Борисов реши да върне депутатите на ГЕРБ в парламента, във виртуалното пространство се появи един кадър от кулоарите, който се превърна в поредната метафора на отношенията между власт и медии в България. Обективът е запечатал самодоволната снизходителност на бившия премиер, обграден от десетина очаровани репортерки. Някои държат микрофон или бележник, други нищо не държат. Единственото, на което държат и първите, и вторите, е да са възможно най-близо до “Него”, да попаднат в “Неговото” полезрение, да привлекат “Неговото” внимание. Уловена в миг на откровена наслада от докосването до Борисов, тази групичка представлява нещо като жива картина на сервилността, нещо като ирационално съглашателство - привидно невинно поради своята спонтанност и видимо опасно поради своята поливалентност. Ето ме! Фигурата на самия Борисов издава доволство - той е отново в центъра, неговата патологична потребност от внимание е задоволена, погалено е егото му, оправдани са очакванията му: човекът не само не е забравен, той е все така харесван, очакван и желан. Този уловен от камерата миг създава усещането, че над всичко доминира едно особено хищническо надмощие, което не оставя никакво съмнение у наблюдателния зрител - като добре трениран хърделист Борисов се е върнал отново на пистата и след първия сигнал ще хукне да прескача препятствия. Разказвам този кадър както поради някои специфични медийни гледни точки при отразяването на протестите (чиито автори са вероятно сред същата репортерска компания), така и поради очевидното несъответствие на топосите в маршрутите на протестиращите, които не пропускаха партийните централи на БСП и ДПС, но често пъти пропускаха партийната централа на ГЕРБ. Вярно е, че най-ярките гласове на протеста ясно произнасяха името на Борисов; вярно е, че неговият лик висеше редом с освиркваните физиономии на Пеевски, Станишев, Орешарски, Цветанов, Доган и Местан. Но е вярно и това, че сериозни анализи в тиражните медии, които отчетливо да показват връзката между кабинета ГЕРБ и кабинета БСП-ДПС-Атака, нямаше. Целта на Борисов Разказвам този кадър и поради още една причина - след лятната новина от вчерашния ден Борисов (и неговите хора) ще застанат отново пред лъскавото медийно огледало, ще разчитат на неговите внушения, за да поддържат търсения имидж на действена и национално отговорна опозиция. Частичното вето на президента Плевнелиев върху актуализацията на бюджет 2013 се яви точно навреме за желания от Борисов “авто-рестарт”. Прави впечатление обаче, че не аргументите, изложени от Плевнелиев, са “активната съставка” на Борисовия призив за мобилизация. (Нека си спомним, че през 2010 година ръководеното от Борисов правителство - с Плевнелиев като министър в него - направи по същия начин актуализация на бюджета; решение, което преди два дни Плевнелиев - вече в качеството на президент - определи като грешка.) По-важната цел за Борисов е Реформаторският блок. С присъщата му лукава стратегическа адаптивност Бойко Борисов предложи на Реформаторския блок “да излезе с общ план за сваляне на правителството и за съвместно управление”. Какво предстои да видим и чуем? Това не е първият опит на Борисов да се приплъзне към “автентичното дясно”, за да бъде припознат от избирателя като носител на промяната и да се подреди до хора, които отстояват морална политическа парадигма. Не закъсня, разбира се, категоричната реакция на Меглена Кунева. По повод изявлението на Борисов, отправено към партиите в Реформаторския блок, лидерът на ДБГ за пореден път обясни, че “Движение България на гражданите” не се занимава с механично събиране на проценти. И продължи: “Дано за председателя на ГЕРБ да стане ясно, че в реформаторското обединение сме събрани партии, които вярват в общи идеали и имат общи ценности, а не са заедно за механично сливане на проценти и за участие във властта на всяка цена”. Дали и до кого ще стигне това послание, зависи от новата конфигурация на отношенията между власт и медии в България. Казано по друг начин - от следващата журналистическа свита, с която фоторепортерите ще щракнат Бойко Борисов в кулоарите на българския парламент.