Щом няма, да се намери!
/ брой: 51
Четем, че Ивайло Калфин е казал, че руският газ няма алтернатива, и треперим от евроатлантическо възмущение. Как така да няма алтернатива? Наистина ли така мисли българското правителство? Или е някаква импровизация на Калфин? Как да няма? Ами азерският газ? Нали утре щеше да потече и от чешмите дори? Ами катарският газ, който можем да си го пренасяме с цистерни? Ами собствените източници в Черно море? Само преди няколко месеца Бойко Борисов твърдеше, че България не само ще добива, но и ще изнася. Ами либийският газ? Само едно пристанище трябва.
Освен това висшите чиновници от Европейския съюз казаха, че не може да няма алтернатива. Трябва да има и тя е задължителна. Трябва да се измисли. Много е лесно да се стои и да се приказва, че няма алтернатива.
Сега трябва да обясним защо ще взимаме руски газ от Турция, а не построихме "Южен поток". Може би евроатлантическите ценности повеляват ние да плащаме на Турция, а не тя на нас. И защо? Защото Турция е по-евроатлантическа от нас. Нима някой изобщо е в състояние да ни бие по евроатлантизъм, питаме ние.
Изкарахме една хубава година в красив и цветен сън. Газ до гуша. Диверсификация. Газопровод от Варна до Ню Йорк, и сега какво - пак се събуждаме и руснаците нямат алтернатива, така ли? Пак ли трябва да живеем в безмилостната реалност сред призраците на всички проекти, които жертваме в името на романтичните си мечти. Премиерът веднага да тръгва да търси газ. Иначе - #Оставка! Оставка с мотиви - недостатъчен евроатлантизъм на вселената.