10 Декември 2019вторник13:08 ч.

Житейски истории

Щом ние, циганите, сме виновни за всичко...

Двама души в едно премеждие, двама души в един разговор за човеци и простаци, за закон, ред, криза и какво ли още не

/ брой: 104

автор:Богдан Иванов

visibility 1975

Автобусна спирка в покрайнините на София. Всъщност от заслона на спирката е останал само уродлив скелет: парче ръждясала ламарина в единия край на покрива, четири вертикални железни греди, омазани с черен спрей отгоре до долу и надписи по тях каква мръсна ку...ва е Деси от Божурище - всичко друго е окрадено, съсипано, а от купчината пластмасови и картонени отломки в единия ъгъл се носи остра миризма на клозет.
Въпреки това двамата с мургав мъж на трийсетина години се крием под парчето ламарина, понеже дъждът цяла вечност не спира да вали, вода тече отвсякъде (нов потоп ли иде?), грамадни локви ни обграждат, жули студен вятър.
Зимата се е върнала и носи към нас от планината черни, тежки облаци със сняг, град, пълзи парцалива мъгла, сякаш да ни каже, че пред могъществото на природата човеците са безпомощни, нещастни мравки.
Нещастни, но нещастието идва не от природата, а от нашего брата - човекът, защото изведнъж през локвите, на два метра от нас, с огромна скорост профучава червен автомобил и изплисква върху ни поне един тон вода, кал, пясък и тиня!
Мокри и омърсени сме от главата до петите, приличаме на извадени от язовир "Искър" удавници, заекваме от дива обида и див гняв:
- Видя ли го, бе, видя ли го какъв простак? - крещя към мургавия мъж.
- Можеше да заобиколи локвите - крещи и той.
- Невероятен простак - как се изгаври с нас!
- Трябваше да мине по сухото!
- Боже, какви хора живеят в България!?
- А после ние, циганите, сме виновните...
- Луд, бе луд - изхрачи ни се в лицата!
- И ние, циганите, сме виновни...
- Защо циганите, този беше българин, видях му муцуната през прозореца.
- Ама ние, циганите, сме виновни...
- Не, това беше простак, какъвто на света го няма - грандиозен български простак!
- Това в Гърция не може да се случи!
- Как в Гърция?
- Аз живея от 15 години в Гърция. Това в Гърция не може да се случи!
- И никога не си виждал там такава гавра?
- Не.
- Какво правиш в Гърция?
- Работя.
- Изкарваш си хляба?
- Работя, работя тежка работа, за да живея.
- Имаш ли жена, деца?
- Не.
- А квартира?
- Майка ми има къща там и аз съм при нея.
- Тя кога се е преселила?
- Преди 20 години.
- За теб има ли място в къщата?
- Дала ми е стая - вода, ток, телевизор. Аз съм се закачил с една жица... нали знаеш...
- Малко мушика...
- Абе, засега минава.
- Ако те усетят?
- Тогава ще си плащам дебело - няма измъкване.
- Добре ли си там?
- Виж тука какво е - как да не съм добре. Много съм по-добре от вас!
- И не мислиш да се връщаш?
- О, защо ще се връщам - в тая цигания...
- Значи ти, циганинът, се възмущаваш от тукашната цигания?
- Че как - в България сте страшно зле. А ти внимавай с циганите!
- Защо?
- Няма да ми викаш циганин!
- Ама аз не с лошо...
- Няма да ми викаш циганин, че осъдих вече един.
- Кого осъди?
- Осъдих един грък, дето пред десет души ме обиждаше, викаше ми циганин и ме псуваше.
- На какво го осъди?
- На 1000 евро глоба.
- Ти ли взе парите?
- Да. 1000 евро.
- Съдът ти присъди 1000 евро, дето те е обиждал и ругал?
- Даде ми 1000 евро, след като тия десет души потвърдиха - свидетели ми станаха.
- Случайни хора ли бяха?
- Не, бе, работници като мене, но бяха на разправията.
- Само българи?
- Имаше и турци, и гърци.
- А гърците свидетелстваха ли в твоя полза?
- Всичките - и десетимата, които бяха там, потвърдиха!
- Да не ме лъготиш?
- Защо, тоя грък така ме обиди, така ме унизи, че според мен засегна и другите - държа се като господар с роб.
- Знаеш ли, другите бачкатори са си казали, че и тях може така да ги ругае и всички са се опълчили срещу него.
- То нямаше нищо нагласено. Пред съда всеки разказа това, което е видял - едно към едно.
- Честни хора са твоите колеги.
- Казаха това, което са видели - честно.
- Знаеш ли какво си мисля: в България съвсем не е сигурно, че ще спечелиш такова дело, ако цялата история се беше случила у нас.
- Аз разказах оня ден на едни приятелчета всичко и те ми казаха същото.
- Какви бяха тези приятелчета?
- Цигани, както ти ще им речеш.
- Добре, де - няма значение цигани ли са или роми. Кажи им много здраве от мене и им кажи, че с тях сме на един акъл: ако тази история се беше случила у нас, нито щеше да спечелиш делото, нито щеше да вземеш 1000 евро.
- Ти живееш тука, ти по ги разбираш тия работи.
- Колко време продължи делото?
- О, там са бързи, не те разтакават както тука и не потулват работата.
- Знаеш ли колко години седем души водим дело за един имот?
- Кажи.
- Петнайсет! И когато повечето измряха и ни казаха, че делото трябва да започне отначало, ние се прегърнахме с противната страна и се споразумяхме - преди и ние да сме пукнали, тогава защо ни е имот...
- Там са бързи...
- А осъденият, гъркът, какво рече?
- Той беше много ядосан, щом чу присъдата, и каза: "И това доживях - ние, гърците, в собствената си страна да паднем под българско робство!"
- А ти?
- Чаках го дали няма пак да ме напсува или да ми каже "циганин", ама не му се даваха още 1000 евро и само ме гледаше злобно и ако можеше - с поглед да ме разпори!
- Значи там законът е много строг, съдиите съдят справедливо и няма ала-бала.
- Строг е и всеки внимава - няма цигани, няма гърци, няма българи. Всички трябва да спазват закона, иначе веднага ги хващат.
- Ти патил ли си някога?
- Аз една вечер се връщам късно през една градинка в тъмното...
- Не е ли опасно?
- Там не е като в България - може да си вървиш в тъмното през градинката, без да те е страх, че някой ще те нападне.
- И?
- И влязох в едни храсти да се изпикая.
- Да не са те видели полицаи?
- Даже бях забравил какво съм правил, когато след една седмица получавам по пощата в голям бял плик съобщение.
- Какво пише?
- Пращат ми глоба от 300 евро, че съм пикал в градинката.
- Брей-й, здраво пипат!
- Навсякъде има камери.
- Много ли са?
- Много - хиляди.
- Така знаят всеки какво прави, нали?
- Няма спасение. Дойде ли глоба, за две седмици трябва да я платиш.
- Ти плати ли?
- Платих, иначе влизам в затвора.
- Или глобата, или затвор - така ли?
- Или плащаш, или затвор!
- Затвор за едно пикане?
- Само че в градинка.
- Я, не си играят гърците, браво!
- Там има ред и всички знаят, че трудно ще им се размине, ако са намислили нещо...
- Вече внимаваш след тази история?
- О, внимавам, ако дойде зор, в гащите се напикавам, но не и в градинка.
- За колко дни си тука?
- За Гергьовден дойдох, брат ми е Георги.
- После обратно?
- Връщам се в Гърция - там е друго.
- Като сравняваш България с тях, как ти се струва?
- Абе, криза, всички за криза говорят, но са много по-добре.
- Излизат ли вече от кризата?
- Те излизат, работят, пък сега им опростиха 2 милиарда евро. И още ще им опростят.
- Два милиарда са много пари.
- Много са, но те се бориха за тях - постоянно правят митинги и стачкуват.
- То и ние...
- Какво "ние"? Нали виждам по телевизията - в Гърция излизат 100 хиляди на митинг, у нас - 100 души. Така не става...
- Гърците постепенно живнаха.
- Кризата не се чувства много и те бързо се оправят.
- Защо мислиш така?
- Гледам ресторантите - пълни са.
- Ядат и пият като за последно, или парите вече наистина започват да се връщат при хората?
- Парите се връщат и ще видиш как ония ще им опростят още милиарди.
- Вярваш ли?
- Гърците в това са твърдо заедно - ония ги натискат за икономии, гърците пък ги натискат да им опрощават дълговете.
- Ние да му мислим...
- Абе колко дълго го мислихте и пак калпаво го измислихте, щом за всичката мръсотия в България само циганите са ви виновни...

х     х     х

И докато вече 30-40 минути си говорим така сладко по проблемите на нашето съвремие - мокри до кости, омазани целите, зъзнещи, ето ти го и рейсът - една стара, олющена барака, която всеки момент може да се разпадне.
Гледам автобуса, гледам спирката с навеса, сякаш преживели бомбардировка, гледам дупките по пътя и огромните кални локви, гледам на какво приличаме двамата с мургавия мъж и изведнъж започвам да се смея като луд - София щяла да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г., а България, представяте ли си, била членка на Европейския съюз, и то вече 7-8 години...
В колата не можем да говорим - адският шум на мотора и зловещото скърцане на разпадащи се ламарини заглушават всяка дума. Преди да сляза на моята спирка, тупвам мургавия мъж по рамото и му пожелавам:
- Жив и здрав да си и ако някога пак се видим, да не изглеждаме така. Поздрави на гърците!
Стискаме калните си ръце и той пак казва:
- А в Гърция това не може да се случи!

Мъгли в 13 области, облачно с кратък дъжд

автор:Дума

visibility 68

12% от младите признават, че са продали гласа си

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 237

1/5 от икономиката е в сивия сектор, смята синдикат

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 237

БАБХ пропуснала 7 предупреждения за салмонела

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 237

Еврокомисар иска разхлабване на правилата за бюджетния дефицит

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 237

В МФ и НАП денонощно мислели мерки срещу сивите обороти

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 237

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 236

Нормандската четворка договори спиране на огъня в Донбас

автор:Дума

visibility 109

Нормандската четворка се събра в Париж

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 237

Вулкан изригна в Нова Зеландия

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 237

Ампутацията на "Под игото"

автор:Велислава Дърева

visibility 353

/ брой: 237

Срам е да облагаме книгите с най-високия ДДС в Европа

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 237

Датата

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 237

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 318

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ