Що нямаме манифестации?

Велиана Христова
носител на наградата "Георги Кирков", 2010 г.

По времето на социализма имаше почетно звание Герой на социалистическия труд, второто по ранг в държавата. Присъждаше го Държавният съвет на най-видните майстори в разните професии - главно за постижения в народното стопанство и в строителството. Беше ценност и който го получеше, се гордееше. Истински, каквото и да говорят сега. В началото на 1991 г. званието го премахнаха. Първо изчезна пиететът към думичката герой, после към социалистически и накрая отмря трудът като ценност.
По онова време се казваше труженик, знатна тъкачка (знатна!), ударник (ударниците вървяха гордо, препасани с ленти на първомайската манифестация). Имаше алеи на трудовата слава и разни други неща за човека на труда, за професионалиста. Защото професионализмът е способност за качествен труд.
Днес има герои на капиталистическото богатеене без труд. Има мъж на годината и мис бизнес дама. ГЕРБ орезили България пред цяла Европа с една такава дама, която искаше да властва на разни места по света, ама хал хабер нямаше къде се намират те. Властта нарои десетки носители на веселото звание Калинка, началници без дипломи, кметове с фалшиви тапии. ГЕРБ тури търговец начело на науката и професор менте да ръководи фонда за наука. Незаконно, но кого интересува това! И още колко са такива, за които не знаем, понеже още не сме чули за белите им. Некомпетентността възседна България, напъха професионализма в глухия коловоз и с пълна пара подкара напред един тотален хаос. Властници от всякакъв ранг и присъдружните им куртизанки леят всеки ден такива "професионални" бисери, че просветеният човек потъва в земята от срам и има само едно щение - "one way ticket".
И колкото по-незнаещ е днешният властник, толкова е по-арогантен, а агресията му към всеки  професионалист расте право пропорционално на некомпетентността. Човекът на труда - онзи, който изкарва благата, който блъска в цехове и забои за жълти стотинки, бъхта се в нивите над някой зеленчук (за който не му и плащат), зъзне в лабораториите без , той в крайна сметка изкарва ония бонуси, които си раздават с десетки хиляди същите некомпетентни властници. А го дебнат да му вземат и покрива отопление над главата, щото не може да си плати, че живее. Такова жестоко ограбване на труда не е имало и по турско. Неуважението към труда и гаврата над професионализма са държавна политика. Затова днес нямаме манифестации. Имаме демонстрации.